Почина Ото фон Хабсбург – човекът, който промени и съдбата на България

Има хора, които в България са почти непознати, въпреки че са натискали бутоните по пулта за управление на света и са повлияли и на нашия живот. Един от тях е Ото фон Хабсбург – първородният син на последния австро-унгарски император, който почина в нощта срещу понеделник на 98 години (на снимката от Ройтерс).

Убеден антикомунист, той е един от първите, които прегръщат идеята за обединена Европа, включваща държавите от комунистическия блок. По това време, идеята изглежда абсурдна. През лятото на 1989 година той е президент на Паневропейската лига и в това си качество организира символичен пикник на границата между Австрия и Унгария. По време на мирната демонстрация границата символично е отворена за кратко и тогава през нея преминават 600 източно-германци, които „бягат“ на Запад. Това е първият случай след Студената война, в който източно-европейска държава отваря границите си и се смята за началото на края на комунизма.

През 2003 имах удоволствието да се запозная с Ото фон Хабсбург и на живо да усетя заразителната енергия на един, тогава 91 годишен човек, чиито очи блестяха повече, отколкото на много три пъти по-млади хора днес. Причината за това (според мен) беше проста – той имаше идеи, за които цял живот водеше битки. Имаше каузи и беше от онова поколение, в чиито уста думи като „чест“, „достойнство“, „принципи“ и „морал“ звучаха съвсем естествено.

Вижте интервюто по-долу:

27 септември 2003
Ото фон Хабсбург: Обсебен от Европа
Суперсилите идват и си отиват. Разнообразието остава, казва 91-годишният политик

На 91 години Ото фон Хабсбург, синът на последния австро-унгарски император, може да разкаже историята на XX век от първо лице. Той е преживял всичките отвратителни войни на столетието – първата световна, втората световна, студената… Бил е свидетел на идването и падането от власт на Ленин, Сталин, Хитлер, Чърчил, Кенеди, Рейгън, Де Гол, Аденауер. Съвременник е на царете Фердинанд, Борис, Симеон… Само няколко разменени реплики с него обаче са достатъчни, за да се разбере, че той не живее в миналото. Напротив, всичката енергия на Ото фон Хабсбург е насочена към бъдещето. Определя себе си като европеец и последните близо 60 години от живота си е посветил на една цел – обединението на континента.

„Как мога да не се чувствам добре в България – та тук е толкова хубаво. Тук е Европа“, усмихва се той. През седмицата Ото фон Хабсбург беше в София, за да участва в конференция, организирана от българския клон на ръководения от него международен паневропейски съюз – организация, която олицетворява неговата кауза от средата на 70-те години. И то наистина да участва – да задава въпроси и да взема отношение по различни проблеми, а не просто да присъства. „Бях за пръв път в България по време на комунистическия режим – тогава се срещнах с безподобни същества“, процежда почти с презрение възрастният господин. Веднага след това обаче се усмихва топло и се връща към приятните спомени: „Тогава отидох и до Рилския манастир – великолепно място… Заговорих се с игумена и той беше толкова впечатлен, когато разбра, че съм чичо на цар Симеон.“ Сред положителните впечатления от тогавашната България малко изненадващо стои и центърът на София. „Беше много по-хубав без сенките, които хвърлят сега големите сгради. Но в крайна сметка може би сега хората се чувстват по-добре така“, казва примирено Ото фон Хабсбург.

Когато човек на подобна възраст е бил свидетел и участник в толкова много събития, представите за времето стават малко по-различни, отколкото на повечето хора. „Преди Втората световна война

Обединението на Европа

все още не беше кауза за мен. Дотогава не бях напълно европеец, а просто човек от Централна Европа, който се бори срещу националсоциализма по различни причини“, припомня си спокойно наследникът на изчезналата имперска корона. След края на войната той заминава в изгнание – в САЩ. „Станах европеец, когато бях в Америка. Ако погледна назад, един от най-щастливите дни в живота ми беше, когато се връщах в Европа. Пътувах с кораб и когато наближихме брега на Португалия, там имаше малък град. В центъра му стоеше катедрала. И това беше всичко. Разбирате ли? Град, в центъра на който има катедрала, а не голям шопинг център. Това е Европа! Континент на културата и чистота. Толкова е просто…“, говори абсолютно убедено той. Думите, които използва, са съвсем прости и в същото време звучат с пълния смисъл, който може да им се придаде. Когато Ото фон Хабсбург казва например общност, веднага се разбира дълбокото и истинско значение, което влага в думата. „Обединението на континента е възможно, защото зад него стои силна идея – идеята за европейска общност“, обяснява разпалено и веднага добавя: „Ние, в движението Паневропа, заявихме, че нашата истинска цел е да обединим цялата Европа. Цялата“, повтаря той, за да се разбере, че става дума наистина за всички страни. Включително нашата. „България е напълно и дълбоко европейска страна, казва абсолютно убедено Ото фон Хабсбург. Ако се върнем много назад в историята, тук е едно от основните места, където се слага началото на Европа. Дори

В Библията има история

за това, което трябва да помните – за свети Павел и македонеца, който му се явява, за да го помоли да дойде в Европа. A Македония е България. Това са вашите корени – в тези истории трябва да търсите отговора на въпроса за принадлежността на България към европейското семейство.“

Често го питат дали е монархист или републиканец. „Винаги казвам не съм нито едното, нито другото“, започва отговора си той. Обяснението е ясно и мъдро: „Ако се погледне назад в историята, винаги е имало монархии и винаги е имало републики. Всички те идват и си отиват. Република или монархия – това не е важното. Същината на една държава са свободата на гражданите и законовият ред. Монархията и републиката са просто системи, които трябва да осъществяват тези принципи. Управлението, основано на законността, е това, което е най-приемливо от гледна точка на човешките необходимости.“

През годините движението „Паневропа“ е дало много на Европейския съюз. Химнът на ЕС например – „Одата на радостта“ от Бетовен, е използван първо от организацията, ръководена през последните 30 години от Ото фон Хабсбург. Синьото знаме на съюза също е заимствано от „Паневропа“. Флагът на движението се различава единствено по християнския кръст между 12-те звезди. Един негов близък приятел и също участник в „Паневропа“ – бившият френски президент Валери Жискар д’Eстен, оглавяваше Европейския конвент, чиято задача беше да изработи проект за обща конституция на обединения континент. „Щях да бъда много щастлив, ако подготовката на този важен документ зависеше изцяло от Жискар д’Eстен, но за съжаление това не стана“, казва Ото фон Хабсбург. Според него правителства, които са искали да попречат на общата конституция, са опорочили процедурата по изработването и. „В проекта има, разбира се, добри страни, но има и лоши“, обяснява разпалено лидерът на „Паневропа“. Той смята, че конституцията трябва да се приеме заради нейните качества, но нито за момент да не се заб­равят недостатъците и. „Например фактът, че Конвентът отказа да спомене бог в преамбюла на конституцията. Основата на Европа винаги са били религиозните вярвания. Това е нашият символ независимо дали става дума за католици, православни и дори мюсюлмани. Когато няма бог, всичко е позволено. Затова не може да има общество без бог и точно това е опасността, пред която се изправяме с този проект за европейска конституция“, абсолютно убеден е Ото фон Хабсбург. На същото мнение при дебатите в Конвента беше и неговият председател Жискар д’Eстен. Това обаче му донесе много критики от страна на правозащитни организации от целия континент. В крайна сметка в окончателния вариант на проекта за конституция няма подобен текст. (Това беше отразено от един американски вестник в материал със заглавие „Бог – вън от европейската конституцията“).

Ото фон Хабсбург и Жискар д’Eстен са съмишленици и по друг въпрос, за който председателят на Конвента беше много критикуван. Бившият френски президент е категоричен, че

Турция няма място в ЕС

С аргумента, че тя просто не е европейска страна – столицата и е в Азия, където живее и 95% от населението и. Ото фон Хабсбург е съгласен с това, макар и да се изразява доста по-дипломатично. „Аз съм голям приятел на турците – възхищавам им се, уважавам ги и мисля, че те са чудесен партньор за нас. Но не смятам, че трябва да ги приемем в Европейския съюз по същия начин, както например Белгия или Холандия“, казва политикът. Според него турците имат съвсем различна мисия, която е изключително важна за нас, европейците. „Te имат невероятен престиж в целия умерен мюсюлмански свят. Хората без усещане за история [the unhistoric people] въобще не осъзнават колко важна е репутацията на турците в тези страни“, обяснява разпалено Ото фон Хабсбург. Кои са хората без усещане за история ли? „Американците отказаха да пуснат турците в Ирак, което е огромна историческа грешка“, казва почти ядосано председателят на паневропейското движение и разказва как е бил там и лично се е убедил какво голямо влияние имат нашите съседи. За ролята на Турция в мюсюлманския свят Ото фон Хабсбург дава и още един пример – Афганистан. „Американците бомбардираха и окупираха цялата страна, в търсене на един човек, когото така и не намериха. След това решиха, че командването на международните сили трябва да се сменя на всеки шест месеца, и през всичкото време в Афганистан имаше големи размирици и като цяло несигурност. С изключение на шестте месеца, когато командваха турците“, разказва убедено австрийският благородник. По тази причина според него задачата на Турция е по-различна от това да влезе в Европейския съюз. „Нейната историческа мисия е да бъде обединителен елемент за умерените мюсюлмански страни“, обяснява своята визия Ото фон Хабсбург. Той смята, че така те могат много по-бързо да се модернизират. „А когато това стане, ще можем да говорим с тях като с равен партньор и да им дадем всички предимства, които те очакват от Европейския съюз“, казва европолитикът.

Удивително е как цялата история, която прелива от него, е систематизирана и подчинена на една цел – обединението на Европа. „Бъдещето ни принадлежи“, казва Ото фон Хабсбург. За него това е безспорен факт – нещо, което предстои, и то скоро. „Същината на Европа е, че нациите, които я формират, запазват себе си. Ние запазваме разнообразието на своите езици, разнообразието на култури… И това прави Европа много по-силна в перспектива от суперсилите като Китай и САЩ. Суперсилите идват и си отиват. Разнообразието остава“, уверен е 91-годишният председател на движението „Паневропа“ и добавя: „Нито един българин не може да бъде добър европеец, ако първо не е добър българин…“

kapital.bg