Нещастни случайности или неведома воля?

Над въпроса за смисъла на живота са размишлявали велики умове. Той е ставал причина за раздори и конфликти. Разрешими ли са проблемите на мирозданието? Може ли да бъде намерен общ знаменател или готова рецепта?

Би трябвало да отхвърлим баналности от типа на „всеки си има свой път”, тъй като (ако си сложим ръка на сърцето) може с увереност да кажем, че тази фраза е куха. В нея няма нищо особено или някакъв нов и съкровен смисъл.

Възможно е точно за това да се ражда човекът – за да мисли ( не у всеки обаче това се получава) . Струва си да отбележим, че самото понятие  смисъл на живота присъства във всяка развита мирогледна система Именно то оправдава свойствените й морални ценности и норми. Така древногръцкият философ Аристотел предполагал, че целта на всички постъпки е щастието, което е реализация на същността на човека. Преимуществото тук се отдава на духовната работа, която включва заниманието с изкуство и научна дейност. Какво по-просто от това? Само че винаги възникват многобройни „но” и в дадения случай е целесъобразно да се посочи мнението на небезивестния руски писател Чехов, който в едно от своите произведения вложи в устата на героя си поразяващата с дълбочината си мисъл за това, че няма никакво щастие, че то е непостижимо. И че целта на живота не е личното щастие, а нещо по-благородно и високо.

Немският философ Артур Шопенхауер разглеждал живота като проявление на някаква световна воля. На човека му се струва, че постъпва по свое мнение и желание, а в действителност той се движи от чужда воля. Световната воля, бидейки безсъзнателна, е съвършено безразлична към хората, които са хвърлени от нея на произвола на обстоятелствата и случайностите. Човекът е жертва на верига от нещастни случайности, както бе писал забележителният американски писател Курт Вонегът. Животът, според Шопенхауер, това е ад, а глупакът търси и преследва в него наслаждения, попадайки на разочарования. А мъдрият човек обратното – стреми се да избягва бедите чрез самоограничението.

Животът – това е непрестанна борба със смъртта, постоянно страдание, а усилието да се освободим от него е пълно с проявленията на друго страдание, възможно – още по-силно и непоносимо. Удовлетворяването на основните жизнени потребности в крайна сметка се превръща в скука и пресищане.

Нещастни случайности, несбъднати мечти. Главното нещастие, което се случва с човека е, че той се появява на този свят, пише Курт Вонегът. Да преодоляваш и страдаш – не е ли това целта? И все пак – откъде да вземеш сили за борбата, за преодоляването?

Възможно е висшият смисъл да се състои в това, че Човекът е нужен на Човека…