Йордан Кюмюрджиев: Държавата България рано или късно ще бъде закрита

Йордан Кюмюрджиев ( на снимката) е строителен инженер. Завършил е Строителния техникум в Пловдив. Продължил е образованието си в Инженерно-строителния институт в София, в Хидротехническия факултет. В продължение на повече от пет години работи като проектант, след което постъпва на работа в системата на МВР. Изкарва едногодишен курс в школата в Симеоново, по онова време този курс е много сериозен – два семестъра с по 6-7 изпита, включително с преподаватели от Софийския университет по наказателно право и процес. В продължение на 22 години работи в системата на МВР. Стига до длъжност директор на РДВР – Пловдив и чин генерал. Пенсионира се през 2005 г. През 2007 г. е избран за общински съветник от ГЕРБ и за председател на ОбС на Пловдив. След бурен преврат в Общинския съвет няколко месеца по-късно е отстранен от поста.

Този начин на развитие на кариерата ви и влизането ви в политиката след напускането на системата на МВР може би ви дава необичаен и ценен поглед на нещата и процесите в България отвътре.

Да, много пъти са ме питали за политиката – не се ли чувствам по някакъв начин излъган, ощетен, огорчен. Винаги съм казвал, и сега мисля по същия начин: аз натрупах опит и видях неща, за които иначе нямаше да имам представа.

Все пак е станно, че си подадохте оставката, напуснахте ГЕРБ, в момент, в който партия ГЕРБ беше на върха на славата си?

Партия ГЕРБ не съм я напуснал, напуснах ОбС като общински съветник. Мотивите ми бяха няколко: Първо, убедих се, че е безсмислено стоенето ми в Общинския съвет.

Много тъжно звучи това от гледна точка на интересите на Пловдив.

След това събитията, които се развиха, и това, че не получих подкрепа от ръководството на ГЕРБ, също бяха мотив. Но в края на краищата логиката на нещата беше закономерна: когато се прави една безпринципна коалиция, резултатът не можеше да бъде друг. И щеше да е съвсем необяснимо, ако се бяха развили положително нещата. Въпреки че бяхме предизборна коалиция нямаше никакво коалиционно управление на града след изборите. Това беше много необяснимо за мен. ВМРО просто използваха ГЕРБ за един трамплин, за да вземат властта в Пловдив. Не знам по какъв начин успяха да убедят ръководството на ГЕРБ в София, че те са необходимият партньор на ГЕРБ, но за съжаление на града това не донесе нищо добро.

Пловдивчани оценяват това ръководство на града начело с кмета Славчо Атанасов като един от най-слабите мандати през последните 20 години.

Това го казах още през първата година след изборите, че това ще бъде едно от най-слабите управления на града, тъй като нищо не се случваше.

Какво й стана на България, какво му стана на българина, че сме на този хал? Сякаш не бяхме такива, каквито сме сега?

Мисля, че българинът винаги си е бил такъв. Просто по времето на социализма нямаше поле за изява на „качествата” си. Иначе ако погледнем в по-дълъг исторически период българинът си е бил винаги такъв и затова съдбата на България и нашата история е такава.

Какъв по-конкретно?

Не мога да си обясня някои неща. В политиката аз започнах като изграждах структури на ГЕРБ в Пловдив. Стараех се хората, които трябваше да вземат участие в местното управление да са такива, които досега не бяха се занимавали с политика. Тоест, мислех си аз, по някакъв начин имат виждането на разумния човек за слабостите в действията на нашите политици. И затова те като граждани ще пожелаят това, което искат да им се случва на тях, под някаква форма да влияят по този положителен начин на управлението. И бях изумен как тези хора буквално за няколко месеца се превърнаха в този тип политици, които от 20 години ги познаваме. В началото не можех да си го обясня и да го възприема.

Какво по-точно правеха, в какво се изразяваше това им поведение?

В това, че основният им мотив в техните действия като обществени личности, като хора, заемащи някаква длъжност в местното управление, водещото беше личния интерес.

Тоест –  крадат?

Нямам буквално това пред вид. Личният интерес – той не е само до трупане на някакво материално богатство. То е подчиняване и съобразяване на действията с този интерес. Неправенето на определени неща, които биха били добре за града като цяло, защото по този начин ще си създадат най-меко казано – дискомфорт, ще си създадат проблеми. Краденето е по-следваща степен и това не го изключвам. Но нали друга беше идеята? Една нова партия да влезе в управлението, за да започне да прави някаква политика в интерес на всички?

Все не става и не става това в България.

Ама точно това става – същият манталитет, пълно бездействие. И това са хора, които никога преди това не са били политици. Аз не знам колко хора и дали си спомнят някои за управлението на структурата, в която участвах.   Когато влезнахме в управлението на общината трябваше да подготвим бюджета за 2008 г. Аз имах две основополагащи идеи и предложения, които не успях да ги прокарам поради съпротивата от страна на ВМРО  – мисля, че те просто не можаха да проумеят за какво става въпрос. Но по-лошото беше неразбирането и пасивността на собствените ми колеги от ГЕРБ.

Да имаш стратегия и програма, да имаш бюджет и да започнеш да реализираш нещата едно по едно. Ние заварихме в бюджета 42 млн. лева неусвоени средства Предполагам, че те са били предназначени за тези инфраструктурни обекти  – бул. „Източен”, новия мост над Марица, но поради забавяне парите не са били усвоени. Но това бяха налични средства от предишната администрация. Аз тогава предложих от тези 42 млн. лева да заложим средства в бюджета само за изготвяне на проекти. Една голяма част от тези пари щяха да отидат в пловдивските инженери, архитекти и проектанти. Но да направим още през първата година от мандата десетки проекти – и то най-небохимите за инфраструктурата на  Пловдив. Така Общината щеше да има много готови проекти за кандидатстване за европейско финансиране.

Като за мен най-емблематично и естетическо и от голямо значение за комуникациите има река Марица с двата булеварда по бреговете й. Идеята беше да се изготви един цялостен проект – с коритото на Марица, подпорните стени, двата булеварда, подходи за качване и слизане от мостовете и да започнем неговото поетапно изпълнение. Не знам доколко хората са наясно, но досега в коритото на Марица са налети над 15 милиона лева за сечене на върби! С тези 15 млн. лева можеше половината Марица вече да е оправена за години напред. Всички големи европейски градове най-важните булеварди са около реките – там няма светофари, няма пресичане, това е най-бързото движение от единия до другия край на града. Това е само един пример.

Щяхме да направим проекти за всички булеварди, в това число за „Васил Априлов” – това е артерия, която свързва автомагистралата с централна гара. Изключително натоварен булевард, който трябваше да бъде сред първите ремонтирани. Да не говорим за кръстовищата на две нива, които трябва да започнат да се правят преди да се застрои около тях, та после да няма възможност нищо да се направи.

С какъв аргумент бяха отхвърлени тези идеи?

Най-интересното е, че няма дебат, няма комуникации. Просто се мълчи и не се реагира. Нито пък се даде някаква гласност на това. Нито се казва мнение, нито мотиви за „да”, нито за „против”.

Значи какво излиза: Българинът е интересчия, общият интерес въобще не го вълнува. Второ, очевидно е безидеен – така или иначе се харчат пари, той не може да усети за какво е най-добре да се похарчат …

Не го интересува, не е до усещане. Просто не го интересува. Българинът не е роден за ефективно колективно управление. Народопсихологията, манталитетът, културата, възпитанието, не предполагат успешно колективно управление. Ако някой е на друго мнение – нека ме убори и да го докаже на практика. Тези недостатъци са основополагащи.

Неотдавна германски дипломат, работил в София каза, че България и българите са най-тъжният народ на света. И е прав.

Ама как няма да е прав? Липсата на чувство за общност, предполага самота, самотата предполага тъга…

Затова ли сме толкова бедни, затова ли живеем толкова трудно?

Какво значи трудно живеем? Аз започвам да си мисля, че на българина така му харесва. Защото на мен като не ми харесва нещо, не го правя, нали?

Но защо тогава, когато българинът отиде в чужбина много често влиза в редиците на преуспелите? Но дори и да не е сред тях – например много цигани в Испания се трудят добросъвестно и с парите си строят къщи в България. А тук всички сме толкова различни?

Защото там има наложени, подчертавам – наложени, утвърдени правила и българинът е принуден да ги спазва. Нека да си говорим обективно. Аз въобще не смятам, че българинът се различава коренно от другите народи. Просто в подредените държави хората са проумели, че трябва да има основни правила, че тези правила трябва да се спазват. Те не ги спазват, защото са прекалено съвестни, защото са много възпитани. Просто елементарна логика – нещата са много прости: аз като живея в този град трябва да дишам чист въздух, трябва да имам удобен транспорт, трябва да имам здрави улици, защото пътувам всеки ден. А това може да стане като спазвам определени правила. И тези, които сме избрали да ни управляват, правят това, което ми създава удобствата за живот в този град.

А ние не можем да проумеем тези толкова прости неща.

Българинът си мрази държавата. Не може да се каже, че е несправедливо.

Несправедливо е! Държавата като форма на управление  е създадена от тези хора с тези  качествата, за които говорим. Това значи, че мразим себе си. Да мразиш държавата, означава да мразиш себе си. Това – нормално ли е?

Аз съм убеден, че всички, без изключение сме такива. И защо българите не обичат управниците си? Защото не са на тяхното място, защото далаверата е при друг, не при мен. Мразят държавата тези, които не са се докопали до държавната софра. Колкото и да се сърдим на царя, дето каза, че ни има нещо в чипа – аз съм убеден, че ни има.

Това да си най-бедната държава в Европа, при положение, че пред очите ти е отъпканият от другите път – какво правят хората, за да са добре. И да не го правиш… Имаме някакво огромно безпочвено самочувствие. Ужким сме тъжни, но живеем със самочувствието, че сме голямата работа. А това означава, че сме и глупави, след като си даваме такива самооценки. Ето идват избори. Който и да изберем – все тая. Няма никакво значение. Пак ще бъде същото при този манталитет. Знам какво е. Видях го отвътре. Това е страшното – духовна нищета. Ние гледаме все в джоба на другия . Нека да взема – ако е нагазил лука, има си кой да го разследва. Важното е да работи за града, за страната си. Но не го прави.

И какво излиза: уравленците не ги интересува обществения интерес, самото общество – също не го интересува. Това е трагедията. Аз вече се убедих, че България няма бъдеще.

Ами тя затова се обезлюдява страната ни – и заради висока смъртност, и заради емиграцията.

Държавата просто ще бъде закрита. Рано или късно…Толкоз можем, това правим…

Интервюто взе Елена Емануилова