by 
Оттеглящият се от поста си министър на отбраната на САЩ Робърт Гейтс използва последната си реч пред партньорите от НАТО, за да предупреди, че алиансът е изправен „пред много реалната вероятност от колективна военна ирелевантност“ и че Вашингтон има все по-малко финансови възможности и политическа воля да продължи да носи основния товар за тяхната защита.
В едночасово си слово след двудневната среща на министрите на отбраната на алианса в Брюксел Гейтс посочи, че продължаването на следвоенната политика на САЩ е под въпрос, докато европейските членове на НАТО продължават да отказват да поемат по-голяма част от отговорностите за защитата си.
Според него недостигът на европейски военни, финансови и политически средства в кампанията в Либия е последната демонстрация, че ситуацията е станала „неприемлива“.
„Най-могъщият военен съюз в историята е едва от 11 седмици в операция срещу зле въоръжен режим в рядко населена страна. И въпреки това много съюзници започват да изчерпват мунициите си и за пореден път да искат САЩ да промени положението“, каза Гейтс в реч в брюкселския неправителствен институт Security and Defense Agenda.
Той припомни, че от години Вашингтон призовава без реален резултат европейските държави от НАТО да отговорят на изискванията на алианса за разходи за отбрана.
Но това, което направи забележките на Робърт Гейтс особено тревожни, е оценката му на това как Вашингтон гледа на Европа. По думите му новите лидери на САЩ, които за разлика от него не са работили в тясно сътрудничество в европейците в годините на студената война, може скоро да решат, че възвращаемостта на американските трансатлантически инвестиции е толкова ниска, че не си струва разходите.
„Жестоката реалност е, че ще има намаляващ апетит и изтъняващо търпение в американския Конгрес – и в американските политически среди изобщо – за отпускане на все по-ценни финансови средства за държави, които изглежда не желаят да отпуснат нужните ресурси или да предприемат необходимите промени, за да покажат, че са сериозни и способни партньори за собствената си защита“, каза Гейтс.
В края на продължилия близо 4 години и половина мандат шефът на Пентагона направи серия от ярки политически речи, които разбуниха американските среди, занимаващи се с външна политика, припомня „Файненшъл таймс“.
Сред предупрежденията му бяха тези, че американската армия вероятно ще стане по-малка и ще може да се справя с по-малко на брой заплахи, както и че всеки негов наследник в министерството, който си мисли, че може да се води сухопътна война в Азия или Близкия изток, „трябва да си прегледа главата“.
Но петъчното му слово в НАТО бе единственото, насочено към чуждестранна аудитория, и бе възприето като илюстрация за притесненията му за изоставането на Европа и промените в настроенията в САЩ.
Най-после виждаме, че се материализираха съществуващите отдавна опасения от оформяне на „алианс на двете скорости“ – САЩ и малка група европейски партньори, включително Великобритания, вършещи основната работа, и останалите, ползващи защитата на НАТО, но без да поемат достатъчно разходи или рискове, каза още американският министър на отбраната.
„Това вече не е хипотетична тревога. Вече сме в такава ситуация и това е неприемливо.“
Той посочи, че в либийската въздушна кампания, се е наложила решителната намеса на американските специалисти. Въпреки това командният център в Италия, изграден с идея да управлява 300 полета на ден, едва е събрал достатъчно самолети, за да извършва по около 150.
Гейтс прогнозира мрачно бъдеще за НАТО, но и изказа надеждата си, че европейските правителства може да променят това. „Нужно е политическите лидери и създателите на политиката на този континент да поведат. Това не е нещо, към което да бъдете привлечени, да ви бъде изискано или наложено от другата страна на Атлантика“.
Въпреки, че има над 2 милиона души в униформа (без да се броят американските военни), НАТО още се бори с издръжката на 25-40 хиляди войници в Афганистан, продължи Робърт Гейтс. Става дума не само за това „да се изпратят войници на терен, но и за съдбоносно важни неща като хеликоптери, транспортна авиация, поддръжка, разузнаване…“
„Това не само пречи на сегашните операции, но също така не говори добре за бъдещите колективни способности на НАТО. Гледайки в бъдещето, за да се избегне тази съвсем реална възможност за колективна военна ирелевантност, страните членки трябва да подготвят нов подход към увеличаване на бойния си потенциал“.
Докато администрацията на президента Барак Обама се бори в САЩ с дефицит от 1.4 трилиона долара, конгресмените във Вашингтон може да започнат да повдигат въпроси защо Америка трябва да продължи да плаща 75% от разходите на НАТО за отбрана, допълни Гейтс.
Поради нежеланието си да инвестират в собствената си отбрана, някои държави изглежда „желаят и разчитат на това американските данъкоплатци да поемат растящото тегло на разходите за отбрана, създаващо се от свиването на европейските отбранителни бюджети“.
Според „Ройтерс“ Робърт Гейтс изрично е посочил Испания, Турция и Холандия да разширят мисията на своите самолети в Либия с нанасяне на удари, а Германия и Полша, които засега не участват, да намерят начин да се включат.
Разходите от 300 млрд. долара за отбрана на страните в НАТО (без САЩ) биха могли да подобрят значително отбранителния потенциал, ако се харчат стратегически, но вместо това, те отиват по други пера, а не за оборудване и персонал, необходим за активните операции. Само 5 от 28-те съюзници – САЩ, Великобритания, Франция, Гърция и Албания – отделят договорените в алианса 2% от БВП за отбрана, посочи Гейтс.
В същото време благодарение на рационално използване на ресурсите някои от по-малките партньори, като Норвегия или Дания, дават повече отколкото се се очаква от тях – в Либия, например, техни са 12% от бойните самолети, но те са атакували 30% от целите.