by Днес по обяд почина Иван Славков – Батето. Още подробности – вижте тук!
– Имал ли сте здравословен проблем по време на работа?
– Да. Получих хипертонична криза. Отидох във Военна болница, където всички са ми приятели. Лежах 4-5 дни. Разболях се и от бронхопневмония.
– А как сте с кръвното?
– Имам хипертония още от дете. През живота си съм получавал две кризи. И в двата случая веднага извиках лекар. Аз много обичам да се грижа за здравето си.
– Как лекувате хипертонията?
– С лекарства, които пия всеки ден.
– Други болежки?
– Страдам от безсъние. Сън ме не лови, като мисля за българския народ.
– От какво друго страдате?
– От сърдечна недостатъчност и от чернодробна предостатъчност.
– На какво се дължи първото?
– На доброто ми отношение към живота. Прекалено много обичам хората и раздавам сърцето си.
– Наистина ли имате сърдечна недостатъчност?
– Не. Имам желязно здраве. Наричат ме “Сидер”. Сидер означава желязо на гръцки език.
– Правите ли нещо специално, за да поддържате желязното си здраве?
– Често ходя на море. По три пъти на ден плувам във вода с температура 17 градуса. Как оживявам, не знам.
– Пожелавам ви да влизате в морето с 13 градуса температура на водата и да не се оплаквате от нищо!
– Не може ли да влизам в 44-градусова водка и пак нищо да ми няма?
– Бяхте състезател по водна топка. Има ли травматизъм при този спорт?
– Да. Имал съм много травми. Веднъж ми бръкнаха в окото и един месец не виждах с него. Два пъти съм получавал изваждане на лопатката от раменната става. Чупил съм лакът.
– Как счупихте лакът?
– Удари ме ръчка, с която вдигахме вратите при водната топка. Вратата се вдигаше с жица. Имаше два кола. Аз трябваше да фиксирам жицата. Направих го. Но като се обърнах, се оказа, че се е счупил зъбец на зъбчатката на колелото. Плесна ме и ме хвърли в музиката.
– На коя ръка получихте травмата?
– На лявата. Аз съм левичар. Затова ме харесва жена ми.
– За колко време ви извади от строя тази травма?
– За цял сезон. След това ме гепи екзема. По време на сухи тренировки една баскетболна топка обърна всичките ми пръсти на лявата ръка.
– Кой ви помогна за счупения лакът?
– Лекарите от бившата 15 поликлиника. Положението беше сериозно. Кокалът ми се виждаше. Зашиха ми кожата с метални щипки.
– Ръката ви сега изглежда идеално!
– Разбира се. Другарят Славков се грижи за здравето си.
– А как получихте екземата?
– Най-вероятно от водата. Излекуваха ме специалистите от спортната поликлиника към бившия БСФС.
– Правите ли си редовно профилактични прегледи?
– Разбира се. Аз съм докторско чедо и най-редовно си правя всевъзможни изследвания. Българският народ не прави така. Това е голямата му беда. Не сме възпитани от деца да проверяваме здравословното си състояние.
– Какво правите нощно време?
– Когато съм си вкъщи – чета.
– Колко часа спите в денонощие?
– Около 6.
– Има ли стрес в живота ви?
– Единственият стрес в живота ми е свързан с раждането ми. Аз съм преносено дете с 12 дни.
– Бихте ли го обяснили?
– Стрес е, защото е имало възможност да бъда мъртвороден.
– Бихте ли разказали нещо за вашия баща?
– Той беше като Майка Тереза за Ючбунар и Татарли. Роден съм там, на ръба на циганската махала. Името на баща ми – д-р Борис Славков, интернист – все още се носи като легенда. Спасил е много хора. Един от тях е прочутият наш художник Сули Сеферов.
– Има ли други лекари в рода ви?
– Сестра ми Генка Славкова е психиатър. Тя казва: “Ти си за затвора, ти си за лечение”.
Била е експерт в най-тежките криминални случаи. Едната от заварените ми дъщери завърши медицина. Казва се Ниа. Ориентира се към очна хирургия.
– А вие как сте с очите?
– Акад. Петя Василева ме оперира от катаракта на двете очи и ми имплантира лещи. Родих се!
– Спортувате ли?
– Да. Всеки ден ходя по един час, плувам.
– Спазвате ли диета?
– Ограничавам се в храненето. Не преяждам. Ям и пия всичко, но умерено.
– Какво е журналистиката за вас?
– Това е върхът на обществения професионализъм. Журналист съм от 40 години. Хората се качват в трамвая, говорят си какво са чели и какво са видели по телевизията. После отиват на работа и коментират какво са гледали предната вечер.
– Как се чувствахте, докато бяхте единственият господар на ефира в националната телевизия?
– Аз управлявах държавата Нямах контрол от никого. Имах самоконтрол.
– В какво се изразяваше той?
– Правех каквото си исках. Решавах какво да се пусне и какво да се поправи, но не и да се спира. Никой не ми се бъркаше в работата. Тогава България имаше една телевизия. Това беше националният медиум. Аз й бях шеф. Нямаше Политбюро над мен, нямаше ЦК, МК и т.н. Никой не разбра, че управлявах страната.
– Какво е спортът за вас?
– Целият ми живот! Ако някой трябва да ме съди, това ще бъде за парите, които потроших, докато бях директор на телевизията – да показвам всички спортни състезания. Ще ви дам пример. Където и да се състезаваше Петър Попангелов, поръчвах трасе за излъчване на събитието. Същото беше и с тенисистките Малееви.
– С какво се занимавате днес?
– Председател съм на софийския клуб на спортния деятел. Занимавам се със строителството на Алеята на спортната слава, с изграждане на фондация за българските спортисти-ветерани (95 процента от тях умират от глад и от немотия). Създавам и фондация за социално подпомагане на тези хора.
– Кой от хората, с които сте контактувал по света, ви е впечатлил най-много?
– Никой не ме е впечатлил. Само аз съм ги впечатлявал. Имам самомнение. Познавам се с президенти, с министри, с премиери. Не искам да споменавам имена, но са ме впечатлили много гърци и турци. Бил съм на гости на Жак Ширак, докато беше кмет, на кмета на Виена, на премиерите на много страни. Имам самочувствие. Чувствах се равен с тях.
– Известен сте с чувството си за хумор. Как съумяхте да го запазите през годините?
– Плащам си.
– Как точно?
– Събирам хора, плащам им вечерята и говоря глупости. Те ми се радват и аз мисля, че имам чувство за хумор. Какво друго ми остава в живота, освен да се смея над себе си! Не мисля, че съм по-различен от другите. Всички сме замесени от една кал.
– Защо казахте, че ви е останало само чувството за хумор?
– Не е само то. Останаха ми и доста борчове, които трябва да изплащам. За щастие, имам и куче, и охрана. Никой не може да влезе в къщата ми.
– Доволен ли сте от живота си до момента?
– Ако някой дойде и ми каже, че е по-доволен от мен, ще го почерпя една ракия.
– Кое е най-голямото ви професионално постижение?
– Че оживях след всичките глупости, които направих в живота си. Най-голямото ми постижение е телевизията, разбира се.
– В какво вярвате?
– Само в себе си.
– Българинът здрав човек ли е?
– Да, той е като кютук. Истинският българин не може да бъде унищожен с нищо. Той може да бъде излекуван само с шамари, със студени вани и с кебапчета.
– Какво мислите за Здравната каса?
– Че е жив обирджилък. Държавата осъжда българина на измиране – с кретенизмите, които измисли. Въпреки всичко – като дух и като здраве – нашенецът е неизтребим.
– Вярно ли е, че сте били близък с Ванга?
– Да. Бяхме приятели. Заедно сме кумували. Тя ме обичаше като дете.
– Какво ще пожелаете на читателите ни?
– Дано дойде ден, след всички ваши публикации, да станем по-просветени в грижата за здравето си. Нека вашите читатели бъдат цветущи, вечно живеещи и безсмъртни! И да ползват съветите на тези, които могат да ги дадат.
Едно интервю на Здравка ИВАНОВА