15/08/2020

Отчаяни за бъдещето си са 63 на сто от българите

Кристалина Георгиева за пореден път оглави класацията за най-одобрявания политик на България

През настоящия месец 63 на сто  от българите смятат, че страната върви към по-лошо, се сочи проучване на „ББСС Галъп интернешънъл“.

Този песимистимен резултат е получен в отговор на въпроса „Според Вас, като цяло, накъде върви България – към по-добро или към по-лошо?“. Наблюдава се обаче спад в песимистичните оценки от 2 пункта спрямо март. Нива от над 60% песимистични отговори обаче не са отчитани от последните месеци на Тройната коалиция насам.

Данните са от национално представително проучване на общественото мнение, осъществено от „ББСС Галъп интернешънъл“ сред 996 пълнолетни граждани на страната в периода 31 март – 7 април 2011 г. по метода на личното стандартизирано интервю. Това е месечният Политически и икономически индекс на „ББСС Галъп интернешънъл“, провеждан по сравнима методика от началото на 90-те години на миналия век досега.

Ако през месец март се отбелязваше чувствително покачване в негативните оценки и очаквания за собственото материално положение и икономическото положение на страната, месец април носи известно успокоение. Песимизмът и отрицателните оценки остават на високи нива, но резкият им пик от месец март поне засега изглежда отминат, заявяват от „Галъп“.

На въпрос „Според Вас как се промени общото икономическо положение в страната през последните 12 месеца?“ 68% отговарят, че положението е станало по-лошо, а 5% – че е станало по-добро. Според 24% положението е останало същото. Спрямо месец март се отбелязва спад от 3 пункта в негативните оценки, но те остават чувствително по-високи в сравнение с последните няколко месеца – когато тези оценки се бяха стабилизирали на нива, които не надвишават 60%.

На въпроса „Как оценявате материалното положение на семейството си днес, в сравнение с преди една година?“ 61% отговарят, че сега е по-зле, а 2% – че сега е по-добре. Според 35% материалното положение на семейството им е останало същото. Делът от над 60% остава безпрецедентно висок за последните няколко години.

На въпроса „Какво очаквате да бъде материалното положение на Вашето семейство през следващите 12 месеца?“ се наблюдава по-чувствително успокоение: 34% отговарят, че материалното положение на семейство им ще се влоши – при 41% за март, а 14% смятат, че ще се подобри – при 11% за март. Според 33% материалното положение на семейство им ще остане същото. Месеци наред делът на онези, които очакват материалното положение на семейството им да остане същото, надвишава дела на онези, които очакват влошаване. Предходният месец рязко наруши тази тенденция и очакванията за влошаване се повишиха чувствително. През април обаче те се понижават и се изравняват с дела на онези, които очакват материалното положение на семейството им да остане същото.

Въпросът „Според Вас какво ще става с цените на основните стоки в близките 2-3 месеца?“ на практика показва връщане на нивата от месец февруари: 81% смятат, че цените ще растат, 9% – че ще останат същите. 1% смятат, че те ще намаляват. Макар и не колкото през март, нивата на негативни очаквания за цените остават високи. Очакванията за безработица показват сходна картина – след резкия си ръст през март, делът на онези, които смятат, че безработицата ще нарасне, се е върнал на февруарските нива от 45%, а леко се е повишил делът на онези, които смятат, че безработицата ще остане същата – сега той е 28%, през март беше 24%, а през февруари е бил 31%.

Респондентите, които смятат, че безработицата ще намалее, са 10% през този месец, при 7% в предходния.Тенденцията от последните месеци е свързана с постоянно покачване на очакванията за безработица. Тази тенденция започна в началото на годината и „наследи“ близо едногодишен период на спадане на тези очаквания и на съзнание за излизане от кризата. Трайната тревога по отношение на равнищата на безработица достигна пиковата си стойност през миналия месец. Данните от следващия месец ще покажат дали спадът й през април е начало на нов тренд.

Към март подреждането на политическите личности според регистрираното доверие в тях е следното (в скоби са данните от предходния месец): Кристалина Георгиева – 62 (60), Росен Плевнелиев – 39 (38), Георги Първанов – 39 (39), Бойко Борисов – 39 (39), Меглена Кунева – 37 (38), Йорданка Фандъкова – 28 (30), Мирослав Найденов – 27 (27), Цветан Цветанов – 24 (24), Николай Младенов – 23 (24), Сергей Станишев – 22 (21), Трайчо Трайков – 20 (18), Цецка Цачева – 19 (20), Вежди Рашидов – 18 (16), Ивайло Калфин – 18 (17) и т. н.

Повторен бе социологическият опит да се сондират нагласите относно евентуален втори тур на президентските избори през есента. Резултатите са следните: ако на евентуален втори тур на президентските избори се явят Меглена Кунева и Бойко Борисов, 33% заявяват, че биха гласували за Борисов, а 27% – за Кунева. 5% отговарят друго, а 35% заявяват, че няма да гласуват. Ако се явят Кунева и Плевнелиев: 30% за Кунева и 25% за Плевнелиев. 6% отговарят друго, 37% са заявили, че няма да гласуват. Ако се явят Кунева и Цветанов: 32% за Кунева срещу 20% за Цветанов. 7% казват друго, а 40% заявяват, че няма да гласуват.

На въпроса „Ако парламентарните избори бяха днес, за коя партия/коалиция бихте гласували?“ отговорите очертават следната картина: ГЕРБ леко повишава резултата си спрямо предходния месец и остава на нива малко под 25%, БСП продължава повишаването на дела си с близо 3 пункта до малко над 20%. ДПС остава на нива от малко над 6%. Заявилите, че ще гласуват за коалиция между «сините» партии или поотделно за тях представляват дял от малко над 4%. „Атака“ има малко под 3%, РЗС има малко над 1%, ВМРО – малко под 1%, НДСВ – също под 1%. Близо 38% заявяват, че няма да гласуват. Потвърждават се изводите от предходния месец, че ГЕРБ продължава да бъде партията с най-голям потенциален електорат, но електоралната й хегемония изглежда е свършила.

Зададен бе въпросът „Напоследък бе обявено от правителството, че е възможно България да не продължи строителството на АЕЦ „Белене“. Лично според Вас, кое е по-правилно“: „Да довършим строителството“, казват 48%. „Да се замрази/ да не се довършва“ казват 15%, а 37% не знаят или не отговарят. Въпросът дали респондентите са съгласни с твърдението „Досегашните договорености на България и Русия за АЕЦ „Белене“ не са изгодни за България“ дава следната картина. 63% казват „не знам“, 25% са съгласни, а 12% не са съгласни.

Сред обществото явно има подкрепа за довършването на централата. В същото време по-голямата част от запитаните на практика признават, че не могат да формират мнение за конкретните условия по проекта. В това отношение явно не се прибягва до автоматизирани отговори, продиктувани от емоция или идеологизация. Данните от месец април сочат край на един етап в политическия процес. Следващият месец ще покаже дали е налице етапна стабилизация, заявяват от „Галъп“.

bgnes.com

(Visited 48 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *