Нема такава държава, нема такъв картоф!

“Нема такава държава, нема такъв картоф!” – извика издевателски левицата оня ден, дръпна серия непочтителни речи срещу властта (които речи, според българските медии, докарали до припадък двама митингуващи), наду подигравчийски пискуни, вувузели и дудуци (а една газета написа с най-жълтия си кольор “Сергей сваля Бойко със свирки”), и накрая, в недопустимо добро настроение, тропна хорце на площада. Този път медиите пропуснаха само сюжета “алчни старци изпълзяха на припек”.

Наистина! “Нема такава държава!”

Където медиите любят властта тъй сладострастно, самоубийствено и наркотично, а тя, властта, им се отблагодарява с всекидневно унижение, цензура, презрение и диктат. Където медиите са верните кучета-пазачи на властта, за да я разкъсат, сдъвчат и изплюят, когато вече не е власт. Където според медиите правата на властта са божествени и неоспорими, а човекът и гражданинът имат луксозното право да бъдат изядени на части или наведнъж (в зависимост от апетита на властта). Където медиите ревностно обслужват и обгрижват властта, и с драматично-осъдителен тон задават потресителния въпрос “Има ли право БСП да протестира?”.

Сиреч:

Има ли право левицата да протестира?

Има ли право опозицията (която и да е тя) да протестира?

Има ли право опозицията (която и да е тя) да съществува изобщо?

Има ли право българският гражданин да протестира, да защитава своите интереси, да отстоява своите права?

Укоризнената поза на медиите предполага, изисква, внушава и възпитава най-порочния отговор на всички тези въпроси – НЕ! И това – 21 години след 10 ноември!

Според медиите, според икономическите интереси на политиката зад тях, според политическите амбиции на парите зад тях, опозицията (която и да е тя) и всеки отделен гражданин няма право да диша и мърда, нито да говори, дори шепнешком, камо ли да протестира, па и хоро да играе. Защото самото съществуване на граждански добродетели, на опозиция (която и да е тя) е грозна провокация срещу властта (която и да е тя), тежко умишлено престъпление срещу властта (която и да е тя) и несъмнен терористичен акт срещу властта (която и да е тя).

А медиите, те какво? Прехласнати по г-н Картоф (и по всеки пореден властник), се държат като един чипс. И абдикират от своето право, задължение и мисия, от своята “най-първа длъжност” (Христо Ботев) – да представят “народното ни мнение пред света” (Васил Левски) и да бъдат “истинският, постоянно действащият парламент на България” (Йосиф Хербст).

Да бъдат опозиция на властта. Която и да е тя.

Автор: Велислава Дърева, argumenti-bg.com