by
Какво е да тичаш по 6 часа на ден с почивки от 1-2 минути /общо не повече от трийсетина минути за целия ден/ ? Да спреш за няколко глътки водичка и енергийна напитка и пак да хукнеш напред.
И така – цели десет дни подред, при което трупаш ли трупаш километри зад гърба си, докато не станат общо 600 илометра!
Това невъзможно и фантасмагорично за повечето простосмъртни постижение направи и му сложи точката днес, на 19 февруари, студентът по фармация Андрей Стефанов. Докато навърташе километър след километър на безбройните пловдивчани, които всеки ден посещават за спорт и отдих Гребната база направо им се завиваш свят. Не и на Андрей. Неговият пулс не надвишаваше 70 удара в минута, а понякога бе и доста по- бавен. Не се задъхваше. И предизвикваше възхищение, но и недоумение у непосветените.
Посветените обаче са наясно с нещата. Те знаят, че това постижение не е случайно. То е цяла наука, която доказва, че във всяко човешко същество дремят неподозирани възможности, които само чакат някой професионалист да ги отключи.
Ключът към себенадминаването държи и споделя с желаещите заслужилият треньор по борба – пловдивчанинът Иван Гарабитов. Той усъвършенства методиката си от 35 години насам. А през последните 10 години печеният треньор я обогатява и издига на друго – духовно ниво, като прибавя методите и похватите на световно известния източен учител Шри Чинмой.
Ние изобщо не можем да си представим какви възможности има човешкото тяло, казва Иван Гарабитов. И припомня, че Андрей Стефанов дошъл при него преди четири месеца за разрешаване на свой проблем. Набитото око на треньора обаче видяло в него много повече неща, отколкото подозирал за себе си самият Андрей. И така стигнали до идеята за ултрамаратона.
Първите 2-3 дни ми беше по-трудно. Но след това не изпитвах нито болка, нито превъзбуда, обяснява Андрей. Всичко се дължи на медитацията, релаксацията, специалните дихателни упражнения, метрично-ритъмната терапия, която намалява болките и възстановява здравето. А също и на швейцарската енергийна напитка „Мадал Бал”, поясняват и треньорът, и ултрамаратонецът.
За какво става дума може би най-красноречиво говорят последните събития около Цветан Цеков – Шопан, който преди година и месец си счупил крака и докторите снадили костта му с пирон. Идва при Гарабитов куцукайки, след 2-3 процедури започва да ходи нормално. И сега се стяга да участва в ултрамаратона през април в Ню Йорк. За този маратон се готви и Андрей Стефанов. Нека припомним, че Шопан е единственият българин, участвал и два пъти завършвал, най-дългия маратон в света – 3100 мили в САЩ. Всички национални рекорди на разстояние 300 мили са негови.
А казанлъчанинът Ради Милев, който тренира маратон вече цели 35 години, също през април заминава да тича на 1000-километрово трасе в Атина. Мисля да поставя световен рекорд в своята възрастова група – на 63 години съм, закани се Ради. Двамата с Шопан – печени маратонци, бяха дошли днес в Пловдив за фантастичния финал на Андрей Стефанов.
Резонен е въпросът: какво става със ставите на краката сега, но и с възрастта, при такива екстремални натоварвания. Логично отговорът идва от Ради с 35 годишен ултрамаратонски стаж зад гърба си. Аз за 4 часа съм клякал 10 хиляди пъти. Най-важното е постепенното натоварване. А похапването на месо – то много усложнява състоянието на ставите.
Трябва да ги видите от близо тези хора. Всички те – с различни физиономии, но и с един и същ невидим печат на лицата си: Печат на чисто, неподправено, непреигравано спокойствие и приветливост.
Дай Боже всекиму!…