by 
На 5 февруари тази година се навършиха точно 40 години от кацането на повърхността на Луната на американския космически кораб „Аполо-14”.
Във връзка с тази годишнина НАСА публикува нови снимки, направени от изкуствения спътник LRO, на които отчетливо се различава прилуненият модул, комплексът от оборудване, както и следите, оставени от астронавтите върху повърхността на спътника на Земята.
Именно благодарение на тези следи специалистите успяха след 40 години да разгадаят една от загадките на този полет.
Базата „Фра Мауро” , която проучвали астронавтите, представлява хълмиста местност с голямо изобилие на кратери. Една от основните задачи на мисията била изучаването на 300-метровия кратер Кроун, намиращ се на 1400 метра от мястото, където бе кацнал лунният модул. Този кратер представляваше особен интерес заради неговата относително голямата дълбочина, което навеждаше учените на мисълта, че в него могат да се намерят по-древни лунни породи, отколкото на повърхността.
С цел да се доставят на Земята обломки от камъни от вътрешната част на кратера участниците в „Аполо-14” Алън Шепърд и Едгар Митчел предприели продължителна разходка до кратера Кроун.
Задачата на астронавните била силно затруднена поради факта, че в ръцете си те носели доста груба карта на конкретния участък и местоположението на търсения кратер те си представяли само приблизително. Независимо от това Шепард и Митчел продължили да се движат напред до този момент, докато не започнали да осъзнават, че губят ориентация в пространството. На всичкото отгоре и кислородът в балоните започнал да свършва.
Свързвайки се с НАСА и докладвайки за създалата се ситуация астронавтите взели решение да съберат образци от лунната повърхност от мястото, където се намирали в момента, и да се връщат обратно към лунния модул.
Сега, благодарение на последните снимки, направени от спътника LRO стана ясно, че до кратера Кроун на Шепард и Митчел оставали да изминат само някакви си смешни… 27 метра. Ако се отчете, че за да се доберат до Луната, астронавтите са преодоляли 400 хиляди километра, а после са изминали 1400 метра по безжизнената повърхност на небесния ни спътник, можем лесно да си представим тяхното разочарование, когато разбрали, че за пълноценното изпълнение на мисията не им достигнали само няколко крачки.
„Ние изгубихме време в опита да определим нашето точно местоположение за събирането на образци, които биха удовлетворили геолозите. Ние сме били на края на кратера Кроун. Просто не разбрахме колко сме близо. Кратерът беше скрит от погледа зад възвишение от няколко ярда, когато те решиха, че кислородът и водата ни са прекалено малко, за да направим нещо друго, освен да предприемем връщане”, заявява Митчел.
Никой не знае какво биха намерили двамата астронавти в кратера Кроун – възможно е образците и породите лунна маса там по нищо да не са се отличавали от събраните от тях на повърхността на Луната.
