by
През 1949 година на остров Барсакелмес / след пресушаването на Аралско море островът се превръща в полуостров/ рибарска лодка очаква страшна буря. Поради това двама от рибарите решили да отидат във вътрешността на острова. От този момент нататък никой никога не ги видял.
Приятелите на тези момчета, когато тръгнали да ги търсят, видели в далечината пръстенообразна завеса от облаци. За това странно явление, което нарекли Линза, съобщили после, когато стъпили на материка. Скоро след това към острова излетял разузнавателен самолет Ли-2.
Летците видели странния облак още от далече. Малко по-късно изведнъж двигателите започнали да прекъсват. Самолетът се върнал обратно, но после, премисляйки, летците отново се насочили към Линза. В резултат на това не успели да прелетят дори няколко километра, когато моторите на машината окончателно заглъхнали. Провървяло им, тъй като успели да кацнат в плитчина.
Военните веднага отцепили загадъчната зона, след което започнали да пускат в нея кучета на каишки. Правейки само няколко крачки обаче кучетата изчезвали и повече не се връщали.
Учени от Московския физико-технологичен институт, които наблюдават тази загадъчна зона, потвърждават, че в нея се намират хиляди тонове особена вода. В лаботараторни условия от нея се получават само милиграми. Веществото, което се намира в дълбините, още не се е удало на никой да го получи. В самия център на Линза плътността на веществото е просто непостижима за възпроизвеждане.
Веднъж към тайнствения облак докарали по вода танк. Запушили всички пукнатини по него и му накачили огромно количество прибори. На танкиста била дадена строга заповед нито за секунда да не прекъсва връзката и съобщенията си. И така танкът полека започнал да се придвижва навътре към Линза, а зад него се влачили дебели въжета. Вътре от машината танкистът непрекъснато докладвал за обстановката.
Изведнъж обаче той прекъсва на половин дума. Командирът веднага му издава заповед незабавно да се връща. В отговор танкъстът отговорил с искрено недоумение: „А защо ми е на мен сега да се връщам?”.
Тази фраза после учените подложили на обстоен анализ, пише сайтът Тайни. Не открили никакви отклонения от обичайния глас на танкиста. Танкът измъкнали с траншеекопи – той се намирал под дебел скреж. Окривайки танка обаче, участниците в това събитие не намерили никакви следи от танкиста. Намерили само неповредената му екипировка. Преди провеждането на този експеримент този военен си бил порязал палеца. В неговата ръкавица намерили бинт, който обаче не бил окървавен.
На тогавашния остров имало малко селище, което основно било изградено от сглобяеми дървени къщички. Отделно на острова имало здание от кирпич – военен щаб, и казахска юрта. Щабът се позвал от военните. В юртата обаче живеел много загадъчен казах на име Абдразак. Възрастният казах довели на острова по негова молба негови роднини веднага, след като се появила Линза.
Най интересното в тази история е това, че Абдразак всякак се опитвал да откаже военните от опитите им да изследват Линза. Но когато узнал, че властите са отцепили района и са забранили достъпа до него, той размислил и даже посочил къде е най-добре да се постави наблюдателната вишка. След това се случило още едно събитие.
Един ден към юртата се приближила машина с офицери, които трябвало да съпроводят казаха заедно с преводач до вишката. Абдразак заедно с преводача се изкачил до горе, останалите офицери се качили на друга вишка. Какво е видял казахът от вишката и каквво и на кого е докладвал – не е известно на никой от острова. Обществеността разбрала само за едно от виденията на Абдразак: Казахът видял и предсказал първия полет на човек в космоса на 12 април 1961 година.
Как е могъл този необразован и твърде стар човек да предскаже това, е неразбираемо. Скоро след това изследванията на Линза били преустановени.
Барсакелмес / в превод според Уикипедия от казахски „отивам без да се връщам/ предизвиква вълнения и легенди за групово кацане на НЛО, за нарушавене хода на времето. Но има и хора, които остро критикуват тези истории. Според тях всичко това е вид разиграване на обществеността, в което взел участие писателят – фантаст Сергей Лукяненко. Според критиците, тази история е изсмукана от пръстите.