by 
Белинташ е наистина доста особено място близо до Асеновград. Там тълкуванието на видяното често е толкова различно, колкото при „гадаене“ на кафе – едни виждат едно, други – съвсем друго в чашата. За лицето, наречено Стража например едни казват, че им прилича на хитлерист с каска, други – на лицата на каменните колоси от Великденските острови, на хиляди километри от България.
Истинатата е, че то е разположено на такова място над стрхавовита урва, че не може да се огледа както трябва. За кладенците върху скалата пък се говори, че никога при никакви обстоятелства не пресъхват а човек не престава да се чуди окъде идва тази вода в този камък.
От години тук по време на пролетното и есенното равноденствие се събират да нощуват много ентусиасти и езотерично настроени хора. И не дса малко онези от тях, които твърдят, че през нощта се виждат много странни, необясними и вълнуващи светлини в небето. Някои без колебание твърдят, че това е НЛО. Често обаче точно в тези култови дни се извиват страховити бури и варвящите в чудеса дори не могат да достигнат до платото.
Снимките от Белинташ, дори направени от изключителен майстор, не дават реална представа за въздействието на скалата върху човешките сетива – това сякаш е издигнат в небето подиум, и на ръба на скалата чувството на страх и ужас от урвите е неподправен и спонтанен.
А ето и впечатленията на репортери от Дневник за това наистина необкинвено място.
Според легенди компасите тук отказват да работят, защото имало силни магнитни полета. Някои вярват, че дотук са стигали високите води на Потопа и на една от скалните халки е бил привързан Ноевият ковчег. Едни познати се кълнат, че са видели НЛО над скалите. Ще чуете и предупреждението, че в лошо време не бива да оставате на платото, защото често падат гръмотевици.
Белинташ или Беланташ е малко плато в Родопите, близо до село Мостово. Едни го знаят като тракийско светилище, други го разпознават като древна астрономическа обсерватория, а фотографи и планинари го обичат, защото е хубаво за снимки и за дълги разходки.
Дължината на скалната площадка е около 300 м, с надморска височина 1225 м. Отсреща се виждат гънките на планината, как се спуска мъглата между тях и как се вият тънките ивици пушек от комините на къщите в Мостово и махалите, разположени в ниското. Върху скалата са издълбани двайсетина каменни стъпала, които водят към върха на платото. В профил върху скалите може да се види изображение на човешко лице – това е Стражът, за когото се вярва, че пази свещеното място на траките.
Археолозите предполагат, че това място е тракийското светилище на бог Сабазий и го свързват с войната от 16 до 11 г. пр. Хр. между бесите и одрисите за храма. През 70-те години в района е открита сребърна плочка с изображение на мъж, седнал на трон и пълзящи нагоре змии до него, която според учените изобразява тракийския бог Сабазий.
Веднага щом се качим на платото, горе ни посреща малко дръвче, което още през февруари е нацъфтяло. Всъщност то е отрупано с миналогодишни мартеници и бели парцалчета, които хората са оставяли тук с надеждата за здраве. Нали езическото вярване е, че като остави човек дар от себе си, така оставя и болестта. Е, с времето ритуалът малко се е променил – днес е трудно да се късат парцалчета от дрехите, затова пък мокри кърпички всеки има под ръка и ефектът е същият – дръвчето се белее, отрупано цялото в цвят.
Върху скалното плато са издълбани многобройни кладенчета, канали, кръгли отвори и улеи, които според някои образуват точна карта на звездното небе. Според други – част от тези улеи са били използвани от тракийските жреци за ритуални жертвоприношения и по скалата е текла дъждовна вода и вино.
Сега заварваме момче и момиче, които седят на завет, сочат с ръка отсрещните баири и от време на време си подават бутилка бира.
Два големи кръгли кладенеца, издълбани в скалата, са се използвали за водохранилища. Обикновено през лятото щерните са пълни с вода и попови лъжички, които водят щастлив живот. Сега водата е доста по-малко и на повърхността плуват дебели парчета лед, които февруарското слънце не е успяло да разтопи.
Не се изненадвайте, но тук за всяко нещо има по няколко версии. Името Белинташ означава Белият камък. Според друга версия по-скоро – Камък на войната. Според трета е Камък на познанието. Местните хора продължават да си го наричат Беланташ, както си го знаят отдавна (и както дори учените смятат, че е правилно), и не се интересуват от езикови спорове.
Бабите от Мостово само клатят глава, когато чуват къде отиваме, и лаконично обясняват, че това място хич не било добро.
Защо?
Ами така. Не е добро.
Така казват местните. Много от „пришълците“ обаче твърдят точно обратното – че тук се зареждат.
По материали на Дневник