29/03/2024

Гръцка телевизия излъчва новини на….помацки език!

„И сега зафатот хабереве на помацко от Канали Екси. В понеделник сабаланто умря от грипен една женана, настанена в Серес. Женана не бола хич бална и сичконо стана от грипене…“

Така започва емисия новини на гръцка телевизия от Ксанти. Наречени новини на помацки (помашки – б.а.), предаванията разбуниха духовете в Родопите, където перфектно ги разбират, тъй като са близки до местния диалект.

„Какви новини на помацки, това си е български с няколко думи на гръцки и турски“, гневят се хората.

Преди да се отвори пунктът при Златоград, няколко пъти на връх св. Костадин на граничната бразда се правиха българо-гръцки събори, на които роднини от двете страни на границата се виждаха за първи път след години откъсване. Сега обаче вместо гранична тел, хабери на помацки отново разделят близките.

„Гледаме новинине на помацки, убави са, само дето са къси, може да са по-дльги“, обяснява на чист родопски диалект Кабзе Мюмюн от Ксанти. Той дори познава лично водещия Сабаедин Караходжа, който чете информационния бюлетин на телевизия Канал 6. Новините се излъчват четири пъти седмично и траят около 5 минути.

Видеоблокове на базираната в Ксанти телевизия има и в интернет. Оттам я гледат и българите в Златоградско. Информацията е разбираема за зрители и слушатели, защото т. нар. помашки език на Канал 6 си е чистият родопски диалект на българския език. На турски обаче е числителната система, а на гръцки – селата и градовете, които се споменават.

Искахме Себаедин да разкаже защо прави такива новини, но не го открихме. В сградата, в която се помещава Канал 6, отдолу има сервиз, цех и склад за горивни материали. Български гурбетчия ни насочва към задната страна на зданието, където се помещава телевизията.

В олющения коридор е пълна тишина. Пред стаите на медията на втория етаж, отделен с желязна врата, посреща грък. Не разбира и буква на „помацки“. Обяснява, че Сабаедин го няма, а друг не се занимава с „помацките“ новини. Неговите емисии се излъчват от няколко месеца и вече имат почитатели из селата в района на Ксанти.

„Стига само урумски (така помаците наричат гърците – б.а.), нека има и на „нашо“ новини“, казва Кабзе Мюмюн.

„Убави са“, клатят глави и три жени, събрани на раздумка на крайпътната чешма в село Eхинос. И трите крият погледи в забрадките си, които тук са украсени по краищата с плетени на една кука дантели. Едната казва, че е туркиня, другата гъркиня, третата – помакиня. И трите обаче говорят на „помацки“. Жената, която се смята за туркиня, обобщава: „Карашик сме.“ Повечето обаче се определят като турци.

Заради дългата забрана в Гърция през годините да се говори на езика им помаците го наричат „наш“. Стигна се дотам, че езиковедката Евангелия Адамоу издава труд със заглавието „Езикът нашта – описание на изчезващ славянски говор в Гърция“.

Изследването Le nashta – Description d’un parler slave de Grece en voie de disparition е под егидата на Националния център за научни изследвания във Франция, но е издадено в Мюнхен. Адамоу е нарекла с термина Nashta (свой – б.а.) диалекта, на който говорят в някои райони на Северна Гърция. Според нея той бил южнославянски диалект, който е на изчезване, но в никакъв случай не бил български.

Някъде до 1990 г. родопският диалект е бил забранен в Гърция. Тамошните помаци го говорили само вкъщи и помежду си. Сега малка част от младите го знаят.

В училище те са учили турски предимно по религиозни причини и официалния гръцки език. Така българите мюсюлмани в Гърция са двуезични или направо са изгубили българския си говор.

Днес българският говор на помаците в Гърция обхваща 30-ина селища в административната област Източна Македония и Тракия.

От двадесетина години насам гръцката държава прави опити да създаде отделна помашка идентичност поради страха от засилващото се турско влияние в Беломорска Тракия.

До 90-те г. на XX век тази общност, която живее изолирано в планинските села, е икономически и социално обособена чрез политиката на държавата. Помаците (помаки) нямаха право да купуват земя и да строят къщи. Не можели да напускат района – ограничено е свободното им придвижване до 30 км извън селищата. При това всички са задължени да се завръщат до залез-слънце.

Не са допускани във висши училища в Гърция. Така постепенно турското влияние се засилва чрез обучение в турски религиозни институции, училища и университети, както и поради възможността да придобиват имоти в Турция.

Тази тенденция се променя, когато поради политическото активизиране на турското малцинство властта се стреми да разграничи помаците от турците. Направени са усилия и да се докаже местният им „тракийски“ произход. Затова има много опити да се докаже, че това не е български, а помашки език. През 1995-1996 г. са издадени гръцко-помашки речник и граматика на помашкия език с общо 6500 думи, а властите обявяват тази общност за „смес от турци, българи и гърци“ или за „славяноезични гърци мюсюлмани“.

Този район от Гърция е бил български. През 1912 г. нашата войска освобождава Ксанти, но след осем месеца градът е завзет от гръцката армия. В битките участва и Пейо Яворов. После според мирния договор след Междусъюзническата война Ксанти и цяла Западна Тракия са ни върнати. България инвестира в инфраструктурата, строи жп линия, свързваща Пловдив с Бяло море, училища и здравни заведения.

По Ньойския договор след Първата световна война Ксанти и цялото Беломорие са дадени на Гърция. През април 1941 г. тя капитулира пред Германия и Беломорската област отново е българска. Ксанти става неин административен център. Тук се установява и щабът на Първа българска армия. След това пак губим тази територия.

Макар и парадоксално, но част от българите, които живеят в Гърция, се асимилират от трета държава – Турция. Говорещите български мюсюлмани живеят в околиите Ксанти, Родопи и Еврос. Според последното преброяване те са около 40 000 души без тези, които работят в чужбина, и без тези 54 000 души, които са се определили като турци, но всъшност са помаци.

Помаците наричат селищата си с имена, които липсват на табелите и географските карти на Гърция. Едно от най-големите села с около 4000 жители – Ехинос, е Шахин.

Анна-Мария Тотоманова, професор по история на българския език в СУ: Цял ден си говорехме на английски, а атинският учен бил от Златоград

Споделям убеждението, че говореният в района на Ксанти диалект е български и принадлежи към групата на т.нар. рупски (централнородопски) говори. Това са едни от най-старинните и екзотични български диалекти.

В сравнение с останалите български говори рупските диалекти пазят повече остатъци от някогашното падежно словоизменение, склонен троен определителен член и имат специфична фонетика, която обаче е сходна с тази на останалите източнобългарски диалекти.

Че помашките говори в Северна Гърция са част от българския език, отдавна е известно на научната общност и няма сериозен изследовател, който да го отрича.

В средата на 90-те години след дълъг период на отричане и забрани на езика на славянското население гръцкото правителство предприе стъпки за смекчаване на езиковата политика.

Аз самата имах възможност да изнеса лекция на първото (разрешено след повече от 50-годишн опрекъсване) честване на празника на светите братя Кирил и Методий в Солун през 1998 г. В салона по време на тържествения концерт седях до един гръцки професор от Атинския университет, с когото през целия ден бях общувала на английски. В един момент на сцената се появи фолклорна група от България и запя родопска песен. Възрастният вече професор се разплака в тъмнината и на чист рупски диалект ми обясни, че това е песен, която неговите родители от Златоградско са му пели преди много години. Така разбрах какво е означавало да си българин и „славянофон“ през онези години, които за щастие вече отминават.

Това, че има новини на „поматски“, е част от разведряването. Но за да получи един диалект статут на книжовен език, не са достатъчни само граматика и речник, каквито се появиха преди 15 г. Необходимо е на този език да се създава книжнина и да се образоват неговите носители. Затова и появата на т.нар. помашка граматика, в която българските думи се пишат с гръцката азбука, бе посрещната много критично от българистичната общност.

24chasa.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *