25/09/2020

Междузвездни войни? Че те отдавна са започнали!

Войните между световете, не между човечеците, отдавна са започнали.  Началото е поставено от наша страна. До такъв извод стига професорът от  Университета в Колорадо, САЩ, Джозеф Алън Xaйнек, в своята „Синя книга“, в която е описал  дванадесет хиляди случаи на поява на НЛО – неидентифицирани летящи обекти.

Говорейки за „Звездните войни“, американският професор няма предвид продукциите на  Холивуд,  а истински агресивни действия срещу НЛО, от изтребители и системите за ПВО на хората от Земята.

След Втората световна война и преди края на осемдесетте години, те са се
опитвали да свалят „летящите чинии“ с оръжията на самолетите,  зенитни оръдия, а по-късно и с ракети. Тоест, това са реални бойни действия срещу чужди космически кораби.

Датата, на която започва тази едностранна „космическа война“ е 25-ти февруари 1942 год., когато американската противовъздушна отбрана възприема група от двайсетина НЛО за японски  самолети. Техните батареи изстреляли по тях почти хиляда и петстотин снаряда, но това дори не нарушило строя на мистериозната чужда ескадрила.

След това, по време на войната в Европа, истребители на съюзниците многократно са стреляли по мистериозните светещи топки. И без
никакви последствия. Те просто не обръщали внимание на стрелбата.

Първите загуби хората от Земята търпят през юни 1944 година. Тогава  в района на 38-мо ударно съединение на ВМС на САЩ се появява странен обект, който не бил идентифициран. Въпреки това, командването решава, че той представлява заплаха и за всеки случай дава заповед да го свалят.

От самолетоносача Ticonderoga излитат два изтребителя, но когато те се опитали да атакуват НЛО  едновременно им спират двигателите. Пилотите направили принудително кацане на вода. Машините потънали, а авиаторите били спасени.

Тогава инцидентът не получава обяснение, тъй като американците не са имали представа с какво си имат работа.

Като цяло през Втората световна война съюзническите пилоти, които са виждали светещите  топки във въздуха, са смятали, че имат работа с тайното оръжие на германците. Само четири месеца след това,  на 25 ноември същата година,  лейтенантите Феликс Монкл  и Робърт Уилсън излитат от въздушна база Кинкрос на изтребетиля  F-89 ,  за да прехванат НЛО, който се появява от Канада над Големите езера.

Обектът, който изглежда  на екрана на радара като хаотично светещи точици, всъщност се оказва  огромен космически кораб, надвиснал над Горното езеро на височина от осем хиляди фута. Описанието на кораба, дадено от Монкл  и записано от оператора в Kincross, са последните му думи. Няколко секунди след влизането на пилотите във визуален контакт със странния летящ обект , персоналът на радарната станция вижда на екраните как НЛО изведнъж се втурва към самолета със скорост няколко пъти по-голяма от звуковата.

В един миг двете отметки се сливат и гласовете на членовете на екипажа по радиото се сменят с шум от катастрофа.

Къде са изчезнали пилотите и техния F-89, остава неясно. Търсенето в областта на езерото Superior, започнало веднага след инцидента, не дава резултат. Не са намерени нито останките, нито мазни петна по повърхността на езерото. Въпреки че те трябва да са били там, ако самолетът се е сблъскал с НЛО. А операторите на радара,  не можели да се отърват от странното усещане, че пилотите са били отвлечени, тоест по някакъв  неразбираем начин са взети от  извънземните, чиято технология е далеч по-напред в сравнение със земната.

В края на 1972 г. напълно изчезват наведнъж три изтребители-прехващачи. Те са били във въздуха, когато четирите наземни радари и радарът на летящ транспортен самолет забелязват неидентифициран летящ обект. Тъй като изтребителите били на бойно дежурство, те получават заповед да прехванат НЛО и да го накарат да кацне, а ако това не се осъществи, да го свалят.

Преследвайки целта изтребителите  влизат в голям облак … и изчезват от радарните екрани, въпреки че  НЛО все още се вижда  от операторите.

Преди това екипаж  на Starfighter е бил принуден да напусне внезапно запалилия се самолет след неудачно нападение с ракети срещу  неидентифициран летящ обект.

В Окинава загива пилот на  друг изтребител, когато по нареждане от земята открива огън срещу НЛО  край американска  база. В Япония на 9-ти юни 1974 след опит да свалят десетметров червено-оранжев диск  с двадесетмилиметрова картечница,  избухва изтребител „Фантом“. Пилотътът, лейтенант Накамура, чийто парашут се запалва, загива, а партньорът му майор Широ Кубоса остава жив.

През юни 1976 г., два „фантома“ се опитват да свалят голям сребрист диск над щата Ню Мексико. Когато изтребителите стигат до него  на разстояние за откриване на огън, електронните системи за контрол на ракетите и уредите отказват. Единият от „фантомите“ изпада в свредел. А другият решава да се  вдигне рязко нагоре.

В този момент дискът, който виси неподвижно във въздуха на височина два и половина километра, изведнъж тръгва, настига  самолета и започва

да описва кръгове около него. За да  се избегне сблъсък, пилотите започват спускане. Но на височина от деветстотин метра двигателите заглъхват и екипажът катапултира. Спускайки се с парашутите, пилотите на самолета  гледат  как НЛО придружава самолета им почти до земята и след това рязко набира височина и изчезва.
Този трагичен списък може да се продължи. По време на атаки от неидентифицирани летящи обекти в подобни ситуации са  изгорени във въздуха и паднали на земята или изчезват без следа най-съвременни  реактивни изтребители. Точният брой на загубите ВВС на  САЩ се държат в тайна. Ние само знаем, че такива случаи е имало и в база на ВМС в Сан Диего, в Индиана и над пустинята Alamogordo и на много други места като САЩ и в чужбина.

Едва след 1947 г., когато се появяват първите снимки на „чинии“ и възниква понятието „неидентифициран летящ обект „, военните стигнали до извода, че това изглежда са извънземни кораби.

Едно от първите стълкновения с НЛО е в началото на 1948 година над града
Wayville, в щата Ню Йорк, когато „чинийката“ настига изтребител  F-94 и се
„лепва“ за опашката му.  Пилотът получава заповед за атака от земята, но битка във въздуха не се случва: веднага след като самолетът  започнал да се доближава до НЛО, в пилотската кабина на F-94 изведнъж става толкова горещо, че екипажът е трябвало да катапултира.

През октомври същата година, американски изтребители над Япония шест пъти се опитват да настигнат такава чиния, но тя веднага набира  фантастична скорост от над десет хиляди мили в час и отлита далеч от преследвачите си.

През декември 1952 г., близо до град Ларедо в южната част на САЩ изтребител  F-51 с лейтенант Фогл  се опитва да се приближи към дискообразния летателен апарат. След като НЛО започва да описва кръгове около F-51, показвайки огромното си превъзходство в скоростта, вбесеният пилот решава да се бие с него. Той се впуска в преследване на отдалечаващия се НЛО.  Тази дързост  явно е възмутила „обекта“, който обръща и тръгва срещу F-51.

В последния момент Vogl успява завие, но почувствал, че машината му е закачена все пак. Виждайки, че НЛО се готви да повтори атаката, американският пилот не изкушава съдбата отново и пикирайки, прави принудително кацане.

Малко след това, в канадския град Калгари радари откриват наведнъж  три НЛО-та, летящи към Вашингтон на височина от пет километра. Пилотът на изтребителя изпратен срещу тях съобщил, че вижда целта, но незабавно изпраща сигнал за бедствие. В същия миг самолетът му  изчезнал от радарните екрани, което не може да се случи, дори да се е взривил. Въпреки засиленото търсене, нито пилотът, нито останките на машината не са намерени.

Въпреки неуспехите, които всеки път търпяли пилотите, когато се срещат с НЛО, военните не губят надежда в края на краищата да се справят с тях, тъй като смятат, че те могат да представляват потенциална заплаха.

На 24-ти юни 1953 година двуместен изтребител F-94S е вдигнат във въздуха от военновъздушната база Отис на мисия да разбере какъв  е мистериозният обект,  появил се на екраните на радара на наземния  контрол. Когато прихващачът се приближава до целта се оказва, че тази светеща топка виси неподвижно във въздуха.

Капитан Джеймс Съгс  решил да го атакува. Само че когато го взима на
прицел с картечницата си, всички системи на самолета отказват и той започва да пада към земята. Съгс успява да катапултира, но вторият пилот лейтенант Робърт Баркоф загива, падайки на земята, заедно със самолета.

Причината за отказа на всички системи на прехващача остава загадка.

www.30dumi.pozizii.net

(Visited 351 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *