by
Джулиан Асандж – малко са вече хората, които не знаят кой е той и какво направи и продължава да прави за човечеството през изтичащата вече 2010 г.
Показа ни, че гражданското общество не е мит, че гражданите могат да намерят достатъчно ефективни лостове, чрез които да контролират безумията и издевателствата на управляващите. И особено – на управляващите от великите държави, които окупират чужди страни, които трепят цивилни докато ни внушават, че се борят с тероризма самите те изнасяйки терор зад границите си.
Хиляди митинги с милиони участници в тях не могат да постигнат ефекта, който постигна Асандж с неговия сайт Уикилийкс: публикува стотици хиляди секретни документи, които взривиха световната общественост, защото показаха истинското лице и лицемерие на големите, които си играят безнаказано с цели народи.
Естествено, погнаха го, арестуваха го, обвиниха го в изнасилване, а САЩ поиска да го съди за шпионаж. Очаквана реакция на хора, чиито старателно крити досега тайни, бяха окачени на простора като кирливи ризи пред целия свят.
Много хора казаха, че благодарение на Уикилийкс и хилядите доброволци, които работят за този сайт, светът вече не е същият. За съжаление светът засега е същият.
Но може би тъкмо заради работата на тези хора светът има шанс оттук нататък да не бъде същият. И да стане добро място за живеене не само за шепа богоизбрани. А за всички живи същества на тази планета.
Ако има някой, който да заслужава Нобелова награда за мир – това безспорно е Джулиан Асандж. Няма значение дали някога ще я получи. Той вече я държи в ръцете си – „връчиха” му я милионите хора, които не искат да участват в мръсните игри на големите, които желаят доброто на тази планета.
Уикилийкс се оказа силно заразен. Вече има български, унгарски аналог на този сайт. Със сигурност скоро ще има по цял свят подобни сайтове, които ще държат изкъсо и ще контролират управниците и ще им пречат да вилнеят безнаказано.
Това със сигурност бе най-доброто от гледна точка на бъдещето на човечеството, което се случи през 2010 г.