by
Каква божествена комедия се разигра в Пловдив и страната в началото октомври 2010! Тогава кметът на Пловдив Славчо Атанасов във вече утвърдения му театрален стил си направи пиар на национално равнище на гърба на Панагюрското съкровище.
Целуна патетично сейфа, с който съкровището беше докарано под тепетата, за да придаде още по-голям блясък на откриването на обновения Археологически музей.
И като се почна: това съкровище е на Пловдив, то повече от тук няма да мръдне и прочие заклинания…Това министър на културата Вежди Рашидов, това професор Божидар Димитров – всички скокнаха като едни същински орли да говорят каква тъпотия тази претенция/още подробности – вижте тук/.
И спорът до там се разгоря, че огорчи с право панагюрци. Та и те скокнаха почти като през Априлското въстание да бранят в своя полза съкровището. В крайна сметка то е Панагюрско, а не пловдивско, нали?
Кой крив, кой прав в тази история – изобщо не е важно. Важното е, че съкровището разнася славата на България по света, не на Пловдив и не на Панагюрище.
В никакъв случай обаче не може да се каже, че Славчо Атанасов е валат от този измислен скандал. Той си направи поредния патриотарски пиар. Въобще показа за почти целия си изтичащ вече мандат като кмет на Пловдив, че го бива само за две неща: постоянно да е в отпуска и заместниците му да работят вместо него. И второ – да опъва периодично стотици знамена по входните артерии на града, да целува реликви и да се просълзява на тема българщина.
На тема Пловдив – очите му не трепват, камо ли сълзица да се отрони…
Така че никаква изненада: Панагюрското съкровище пристигна скандално шумно в Пловдив благодарение на „нечовешките” усилия на Славчо в тази насока. България цяла пак заговори за него…И повтаряше ли, повтаряше името му…
Но като хитър нагаждач, каквито всъщност са всички некадърници по принцип, пусна съкровището да се изниже по терлици от Пловдив… Просто спази закона…
Ха-ха-ха-ха и тъй нататък…