Царе сме в надупването! Направо надминахме себе си!

Доживяхме! Ликувай народе! Имаме си паметник на американски пилоти, хвърляли бомби в София през втората световна война! Но не на ужким, не с учебни някакви си пушкала, а такива, които са разрушавали сгради и са убивали хора.

Сега смелият поручик Димитър Списаревски със сигурност е влязъл в свредел в гроба си и скоро едва ли ще излезе от него. Той е човекът, извършил първия жив таран в света срещу хвърчащите чудовища на втората световна война – летящите крепости Б -24 и Б-17. Смелият поручик се хвърлил на живот и смърт срещу крепостите, защото при тези бомбардировки

загиват повече от ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ ДУШИ! А центърът на София почти е изравнен  със земята!

Та на тези хора сега в знак на благодарност, че са отървали от земните им мъки над 4000 души, им отдаваме заслужена почит…

Вярно е, че  една от причините за тези бомбардировки е фактът, че през Втората световна война България е воювала на страната на Хитлер /заради далновидните й управници – нищо ново под слънцето, нали/. Вярно е, че военните пилоти изпълняват заповеди на командирите си, те пък на политиците.

Но като вървим по тази порочна пирамида – все излиза една и съща хилядолетия вече наред: нормално под благовидни предлози е да се организират масови кланета на цели народи. Както е било през Втората световна, както е сега в Ирак и Афганистан. Но някак си не е морално да се издигат паметници на жертвите. Виж – ако си палач – паметта ти е увековечена със сигурност.

Просто да се чуди човек: Защо сме толкова заспал народ, та още се мотаем и не вдигаме паметник турските поробители, на византийските поробители? Язък, че Чингиз хан не е вилнял по нашите земи – и него щяхме да възпеем подобаващо.

Абе направо да им се чудиш на акъла на японците : как досега не вдигнаха паметници на американските пилоти, хвърлили атомните бомби над Хирошима и Нагасаки?

Ние ежедневно се напъваме да покажем на целия свят, че не държим на достойнството си, че просто вече нямаме сетива да направим разликата между верноподаническо приклякване, между навеждането и …. откровеното надупване…Царе сме в последното!