by
Бижуто на Пловдив, гордостта на пловдивчани – Старият град се руши, сгромолясвят се къщи, други са пред срутване. Алеи тънат в мръсотия, превърнати в бунища и и вонящи тоалетни под открито небе. Ронят се фасади, падат зидове на 2000 години, останали от римската епоха, дървета и храсти са се вкоренили в археологически обекти и се превръщат в съучастници в безотговорността на Община Пловдив.
Това са само част от тъжните констатации на работна група от Министерството на културата, проверила състоянието на Старинен Пловдив. Тревожните данни изнесе заместник-министърът на културата Тодор Чобанов.
Над 80 къщи в резервата са в окаяно положение., 15 от тях всеки момент ще паднат и освен, че ще е жалко, могат да направят някоя голяма беля на пловдивчанини или туристи. Две къщи тази година вече паднаха… За срамотите – никой не си мръдна пръста да направи нещо. Както е тръгнало ще падне и старата църква Света Неделя…
Ако попиташ обаче кмета Славчо Атанасов и неговата заместничка – ресорната отговорничка за уникалния архитектурен резерват Петя Гогова, нещата съвсем не стоят така. Общината ремонтирала в момента 10 къщи. За останалите не можела нищо да направи, заради безбройните собственици на един и същ имот, пръснати навсякъде из страната, а също и по чужбина. За това сега общината пише невиждана за България наредба, която ще разреши проблема. Пита се обаче след колко още срутени къщи ще стане това?
Когато пловдивчани се вгледат в свършващия след година мандат на Славчо Атанасов – им се доплаква. Всичко, което се построи – и новият мост над Марица, и ремонтите на булеварди – това са все проекти, започнати от предишната общинска администрация.
Славчо славно откри три обновени обществени тоалетни, които наистина се ремонтираха по негово време. Задели от бюджета 400 хил. лева за Стария град, от които под разни предлози в резервата не е влязла и стотинка.
То отдавна се разбра, че начело на Пловдив стои поредния некадърник. Но какво пречи поне да се мете и чисти всеки ден Стария Пловдив? За това поне не се искат много пари…
В зората на така наречената българска демокрация в Пловдив на стадион Ботев дойде за някакво спортно събитие Кайзера – легендарният германски футболист Франц Бекенбауер. Питаха го за разни неща, а той изненадващо отвърна на въпрос, който въобще не му беше поставян: Знам, че сте бедни /беше около Лукановата гладна година/. Но какво ви пречи да си миете тоалетните?, питаше Кайзера докато му се повдигаше от вонящите на километри тоалетни…
Ама как да се мият тоалетните, как да свети от чистота Стария Пловдив пък и цял Пловдив, как да не се рушат паметници на културата, когато първо всички ние сме мундари – нас кочината не ни прави никакво впечатление. Свикнали сме си с нея, хубаво ни е в нея. И винаги си туряме начело на града баш мундар, който дори не си запушва носа, като мине покрай мръсотията?….
Абе, не всечки сме мундари, ама защо търпим мундарите и мундарщината- не знам – може от леност,или тъй ни е по-удобно?… Все едно – като ги посочим и се разграничим от тях – като че ли се възправяме по-чистички!! Да – ама – не!