29/03/2024

Икономист в оръжейницата ВМЗ вае ножове-шедьоври

Младият майстор Нено от Сопот

В Дядо Вазовия  роден Сопот няма човек без отношение към оръжието.  Нено Грънчаров не прави никакво изключение. Вади си хляба в най-голямото в България предприятие за производство на  оръжеие – Вазовските машиностроителни заводи. Неговата емоция обаче малко в страни от готовата продукция на ВМЗ.

Меракът да си направи собствен нож го е обсебил на 14 години и не го е напускал  досега. На 35 години обаче Нено Грънчаров вече е майстор – един от деветимата сопотчани, на които всеки авджия сваля шапка,защото ако те пипнат оръжието му, то става произведение на изкуството.

Нали знаеш – нож се подарява от мъж на мъж и когато някой иска подаръкът му да е по-специален, тогава идва при мен, казва майстор Нено. И докато си говорим мъжки приказки за ножове и револвери, той продължава да изчуква с мъничкото си чукче и с тъничко шилце още
една шарка върху дулото на 130-годишен револвер, който “шари” от четири месеца.

Не знам как става така, но не чух нито веднъж от майстор Нено да каже думата клиент. Винаги казваше приятел. Тоя револвер, дето го завършвам е на един приятел и с него още може да се стреля, но знам, че ще си го сложи в колекцията и повече ще му се наслаждава, отколкото ще гърми, обясни майсторът.

После в стаичката, в която работи с още двама майстори, се изреждаха да влизат различни хора, очевидно заможни, които идваха или да поприказват или да се похвалят с оръжията си, гравирани майсторски тук.

И пак нито веднъж не чух думата клиент. Абе то става така, че като почнеш да работиш за някого и от едно фабрично чифте му направиш неговата пушка, после не върви да си говорите на “вие”, казва Нено Грънчаров.

Въпросът обаче е в това, че хората се замогват по-бавно, отколкото ни се иска, споделя той. Сега още не съм уверен, за да напусна окончателно работата си на икономист във ВМЗ, но ако успея да достигна доход от 600-700 лева с моя занаят, ще оставя икономиката, категоричен е той.

Изглежда, че всеки от деветимата сопотски майстори си има свое любимо дърво, от което прави дръжките на ножовете. Нено Грънчаров ги подрежда така – чемшир, орех, череша и бърка под тезгяха, за да ми покаже едно хубаво чемширово парче, от което после ще станат дръжки за ножове и за револвери. Чемширът е хубав за дърворезба, защото расте бавно и дървесината му е много плътна, обяснява майстор Нено. И е светъл, та като направиш фина резба и става като слонова кост, обяснява предимствата на чемшира майстор Нено.

Орехът пък е тъмният любимец на майстора – също плътен и добър за резба, но заради тъмните нюанси на дървесината оръжието изглежда някак по-тежко. В “зографисаното” оръжие разбира се най-ценното и най-скъпото е бавният и уморителен труд на Нено Грънчаров. Един обикновен нож от солинген-стомана и от орех, направен от майстор Нено
може да струва до 50 лева. Но когато нареди шарки върху метала и върху дървото на същия нож, когато го обкове и със србърна нишка – тогава цените могат да достигнат 400 лева и нагоре. Ама един обикновен нож със скъпи материали Нено Грънчаров може да го направи за два дни, а
за другия – майсторския отиват 2 месеца.

При Нено Грънчаров и при колегите му от Сопотската еснафска задруга идват какви ли не чешити. Един поиска да му направим гравиран ятаган, по-често идват мераклии, които искат комитска сабя, млади хора пък си избират самурайски мечове. Не отказваме, защото в това е майсторлъка, кътегоричен е майстор Нено.

Впрочем гравирането на по-големите оръжия е и по-скъпо, защото изисква повече труд, а няма машина, която за замени неговата ръка. Но
според Нено Горанов добрият майстор се познавал и по това, че не отказва и дребните поръчки.

Той си спомня за един заможен клиент, който имал какви ли не пищови, но най си харесвал един старичък “макаров”. Тогава му направих чемширена ръкохватка, гравирах малко цевта и стана един красавец – да му се ненагледаш, спомня си с умиление една от своите първи айсторски
изяви Нено Грънчаров.

Текст и снимка: Михаил Апостолов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *