Народът се надига срещу тиранията на банките

Уникредит Булбанк ще бъде съдена от свои клиенти. Те имат и група във Фейсбук срещу едностранното променяне на договорите и високите лихви. Планират да водят колективни искове, които ще бъдат групирани според договорите. По темата разговаряме с топфинансиста Любо Христов, когото преди време премиерът Борисов назова свой съветник.

 
– Г-н Христов, какво се случи, след като преди два месеца „излязохте на сцената” с апел банките да променят поведението си спрямо нас, българите, техните клиенти?

– От два месеца в публичното пространство темата за начина на определяне на лихвените проценти от банките кредитори, за начина, по който банките тормозят, малтретират и рекетират своите клиенти, не слиза от сцената. В рамките на тези два месеца се разкриха две интересни неща. Първо, че в България не функционира система за защита на потребителите на финансови продукти и по-специално на кредити. И второ – разкри се законодателният процес във връзка с промяна на закона за потребителския кредит.

Стана очевидно, че законодателят или поне някои представители начело с председателя на икономическата комисия са напълно в плен на едно специфично лоби и чрез своята законодателна дейност му осигуряват монополно положение и монополни печалби.

Новината е, че на 21 юни т.г. на свое заседание Комисията за защита на потребителите /КЗП/ е разгледала многобройни жалби, постъпили при нея по отношение на кредити, получени от Уникредит Булбанк. Комисията е преценила за основателно да подготви колективен иск срещу Булбанк, който да представи в съда. Искът ще бъде за наличие на неравноправни клаузи по общите условия по договорите за ипотечни кредити.

– Броят на тези искове какъв е?

– Нямам представа. Това нещо трябва да се коментира с комисията. Тук са важни две неща. Първото е, че за пръв път в областта на кредитите единственият орган в защита на потребителите се активизира. Тези негови правомощия – да следи за наличие на неравноправни клаузи, са заложени в Закона за защита на потребителите още от 2006 г. насам. Интересен е въпросът

защо чак сега се активизира тази комисия?

– Вероятно под натиска на гражданските инициативи като тази във Фейбсук?

– Факт е, че комисията се задейства. Сега трябва да се следи внимателно развитието на този процес. Второто нещо, което трябва са тези, които подготвят индивидуалните си документи, договори, анекси, ипотеки и прочее, е, че независимо от това какво прави КЗП и какво е решението на съда, по това дело те няма да получат обезщетение. Те трябва да продължат със своята подготовка и да заведат свои искове. Защото само в рамките на такива искове ще могат да търсят обезщетение. Максималният резултат, който може да постигне самата комисия при един такъв колективен иск, е да отпаднат в бъдеще клаузите, които съдът намери за неравноправни. Но тази комисия не може да доведе до обезщетение на хората, които направо са били ограбвани от банките.

– Каква е световната и европейската практика в този случай? За какви обезщетения може да се говори?

– Световната и европейската практика тук нямат никакво значение. За обезщетенията имат значение нашето законодателство и нашата практика. Обезщетенията са за това, ако съдът намери и прецени на фактическа материлна база, че има повишаване на лихвите по вече отпуснати, по стари кредити без съгласието на кредитополучателя. Обезщетението е за хората, на които от 2008-ма насам лихвите постепенно и непрекъснато се повишават единствено по усмотрение на кредитора. Тези платени от тях свръхсуми на банките над това, което е договорено, да бъдат възстановени на хората и те да бъдат обезщетени за загубата на време, нерви и пари. Това е предмет на спор между банката и нейните клиенти. Но за това е компетентен съдът, само той може да реши този спор.

– Банкерите ви опонират с тезата, че не нежеланието на банките да споделят риска ги е накарало да сменят базата за определяне на лихвите по кредитите. Казват, че са били принудени да направят това, защото един от основните им източници на финансиране – външният заем, е изчезнал. Затова и сменят базата за определяне на лихвите. Тоест, не за да запазят печалбата си, а за да съхранят стабилността си и интересите на вложителите…

– Че се е променила средата и им е изчезнало финансирането – всичко това е вярно. Аз го разбирам. И това, което казвам, е, че те

могат и би трябвало да променят лихвите и поведението си спрямо нови клиенти

Но не спрямо старите. Защото с тях имат договор.

Тук не говорим за никакви банково-технически неща. Да вземем съседна Румъния. Тя е три пъти по-голяма, има 25 млн. население. На нашето равнище на дохода на глава от населението – значи, БВП им е три пъти по-голям. Цялата банкова система за миналата година на Румъния има 200 млн. евро печалба. А в три пъти по-малка България банките за миналата година са извлекли 400 млн. евро – двойно повече. Това е паричният израз на монополните привилегии, които БНБ и нашият законодател дават на банките. За това говорим. Ако ние, българите, допускаме да сключваме договор, по който, понеже валял дъжд, ще ни сменят условията – то ние сме парцали и за нищо не ставаме. Това е моята теза.

Лъжат – банките не защитават никакви вложители. Ако защитаваха вложители, нямаше да раздават кредити на кьораво и сакато, без да го питат какъв доход има. Те се интересуват единствено от печалбите си. И това са печалби, които на всичкото отгоре изнасят в чужбина. А ние тук се чудим как да свържем двата края.

Погледнете статистиката на БНБ и ще видите че 829 млн. евро банките са изплатили като свои външни задължения само за първото тримесечие на тази година. А се чудят къде да намерят в бюджета два млрд. лв., което е почти същата величина. Ако тези 829 млн. евро бяха в страната, фирмите и населението щяха да ги похарчат, да платят ДДС на държавата, да внесат социални осигуровки, пенсионерите щяха да си купят кисело мляко и щеше да се върти оборотът.

Банките ни обезкървяват и се отнасят към нас точно като към завладяна колониална страна,

както твърди проф. Кръстьо Петков. Пак повтарям – никакви банково-технически съображения не трябва да замъгляват същността на въпроса – неравнопоставеното, подчиненото, зависимото положение на длъжника, в което го поставят тези, които той издържа с данъците си – БНБ и Народното събрание.

Банкерите казват – изведнъж се промениха условията, банките нямаше как да се справят и трябваше да вдигнат лихвите по старите кредити. Защо?! За да си фиксират печалбата. Коя друга индустрия в България освен банковата може да си фиксира печалбата сега?!

– Как коя? Фармацевтичната промишленост например процъфтява по време на криза….

– Фармацевтите са добре, защото хората не могат без лекарства. Така че не клиентите съществуват, за да пазят банките. А тези банки съществуват, за да обслужват клиентите. Как точно ще се запази финансовата стабилност на банките, ако те си фалират половината длъжници?!

– Независимо от това банкерите са категорични, че няма да имат милост към кредитополучателите. Някои дори казват, че ще ги ритат!

– Кредитополучателите трябва да ритат банките. Защото банка ще ти даде кредит, само ако може да те зароби. Това е истината.

Интервю на Мария ДРУМЕВА, БЛИЦ