by Луната вълнува човешките умове от началото на времената. И дори днес – в епохата на прогреса на техника, технологии и наука в мрежата могат да се намерят доста налудничави на пръв поглед истории и твърдения за спътника на Земята.
Те варират от фантастични теории за конспирация, до наистина реални странни аномалии, които засега учените нe могат да обяснят.
В поредица от публикации ще проследим някои от най-загадъчните и необяснени към днешна дата аномалии. И така:
Легендарният Карл Сейгън (на снимката) твърди в своята книга „Интелектуалният живот във Вселената“, издадена през 1966 г., че естественият спътник на планетата ни не може да бъде празно, кухо тяло. И повечето от специалистите са съгласни с него.
Точно поради това учените изпаднали в истински шок, когато поставеното сеизмично оборудване на Луната регистрирало значителни реверберации – нещо като ехо, на 20 ноември 1969 г. след кацането на лунния модул на „Аполо 12“ на повърхността на Луната.
За та стане по-ясно от какво са били изумени учените, вижте какво е тълкуванието на реверберации в Уикипедия: Reverberation или разговорно: Reverb) означава, за разлика от ехо, продължително отражение на звукови вълни (звуково отражение) в затворено помещение или естествено ограничено пространство.
Луната не само че „звъняла като камбана“, на правила това повече от един час.
Ако се вярва на данните, то това говори, че Луната е куха.
При следващата мисия ехото било измерено отново. Този път ефектът бил още по-голям – звънът продължил повече от три часа.
Независимо, че Луната в действителност наистина може да е куха, което е основано на експерименти, направени от НАСА, резултатите в значителна степен били скрити от Американската космическа агенция в продължение на много години.
Следва продължение
Превод по материали от чуждестранни медии
