by Има една специалност в Техническия университет – филиал Пловдив, в която карат бъдещите инженери да рисуват. А техният преподавател – доцент д-р Силвина Илиева ги води по изложби, изпитва ги и оценява уменията им в изкуството на визуалната комуникация. Тя преподава графичен дизайн, цветознание, подготвителни процеси, шрифт и типография, графични приложения.
Силвина Илиева е художник, доктор в областта на изобразителните изкуства. И е обучила над 100 инженери в специалността „Полиграфия“. Именно заради уменията да използват компютрите като изразно средство в изобразителното изкуство, през 2017 година новата специалност „Дизайн и печатни комуникации“ преживя „бум“ в желанието на студенти да я изучават.
За първи път от няколко години са приети над 30 студенти. „Студентите ми имат уникално добра професионална реализация. Само който не е поискал да се реализира в нашата професия, само той не е успял. Имаме постоянно запитвания за кадри. Най-хубавото е, че те се реализират в широк диапазон от професии. Някои от тях са технолози, специалисти по предпечат, печатари, организатори на производство, доставка и поддръжка на машини за печат.
Голямото предимство на завършващите ни студенти е, че успяват да намерят работа на точното място по веригата на печатарската индустрия. При едни взема превес творчеството, при други – инженерните умения, при трети – мениджмънтът. Мнозина имат куража и желанието да започнат собствен бизнес“ – разказва доц. д-р Силвина Илиева.
Откъде се намират инженери-дизайнери? „През последните 2-3 години имахме спад в приема на студенти. Много интересно е, че открихме причината в … наименованието на специалността. В очите на учениците, които искат да станат студенти думата полиграфия се оказа старомодна и дори малко неразбираема. Докато „Дизайн и печатни комуникации“ – о, да – това е съвременно и е интересно. Печатането никога няма стане старомодно. Независимо дали ще печатаме книги, етикети, дали ще печатаме върху хартия или върху пластмаса и метал.
Всъщност и работата с 3D принтерите е вид печат, нали? Акцентите върху дизайна при обучението на бъдещите инженери безспорно също подсилва интереса на студентите. За мен е важно да усетя, че част от студентите ми се чувстват творци. Част от тях са завършили творческите училища в Пловдив – за Сценични и екранни изкуства и Художествената гимназия и искат да продължат развитието си като ползват компютъра като изразно средство. Имаме и студенти с по-техническа насоченост,с технологична или такива, които искат да работят със съвременните печатни машини.
Магистрите са най-често нашите завършили бакалаври. Но имаме студенти, които са завършили АМТИИ, специалност „Графичен дизайн“, други – от УХТ, а през тази учебна година имаме студент и от Аграрния университет. Доста често магистратура при нас правят студенти, завършили икономическите специалности на Пловдивския университет.“ – разказа Силвина Илиева.
Според нея темповете, с които се развива специалността „Дизайн и печатни комуникации“, поставя предизвикателства и пред академичния състав на катедрата.
„Искаме да създадем млад преподавателски екип, който да работи със студентите по един по-нов и по-различен начин. За да им бъде интересно. Да, сложно е да изучават специалност като нашата, но това не значи, че трябва да им бъде скучно“ – заключи доцент д-р Силвина Илиева.
Доцент д-р Силвина Илиева е член на Съюза на българските художници от 2014 година и на Дружеството на пловдивските художници от 2004 година. Последната изложба, в която участва е на Съюза на българските художници. Там поставя три табла – дизайнерски разработки на щандове, на графична идентичност и фирмен стил.
Предпочита да рисува от натура – независимо дали е природата или човека. Обичам да рисувам в Стария Пловдив, обичам да рисувам хора.
Рисувала е икони, като най-често това са копия на известни оригинали на старите ни майстори-зографи.
„Компютърът в момента ми замества четките и молива. Понякога съжалявам за добрите стари четки. Но моливът никога не изпускам, защото всеки един проект започва с молив и бял лист хартия.“ – казва творецът Силвина Илиева.
Автор: Михаил Ванчев
