Вирусът на самотата – пазете се!

Самотата – това не е просто усещане. Това е начин да се самовъзприемаме. Можете да се чувствате самотни заради твърде дългия си нос. Защото ние обикновено се възприемаме като вписани в някаква група от хора.

Ние мислим за себе си в рамките на семейството, сред колеги, сред колекционери на кактуси, а дори и сред жителите на планетата Земя.

Самотата е остра необходимост да се включим в някаква група, в която не сме. И още – самотата – това е чувство за липса на нещо, усещане за прекъсната връзка. Какво ни липсва?

Липса на нещо вълнуващо

Този вид самота е с ярка „социална“ окраска. Когато не сме търсени, принудени сме постоянно да се занимаваме с нещо скучно, когато все още не сме намерили това, което наистина ни пленява, или сме намерили, но трябва да го отложим за по-късно – възниква чувство на безпомощност, невъзможността да се направи нещо. Да живеем, стискайки за гърлото собствената си песен – не е показател за силата на характера. Това е индикация, че се страхуваме да променим нещо в живота си, за да почувстваме удоволствие от това.

Липсата на нови усещания

Всеки, който се оплаква от самота с любимия човек, често не е наясно с факта, че се оплаква от липсата на нови емоции. От това, че твърде добре сте се опознали, твърде добре сте научили навици на другия, и че вие спешно се нуждаете по някакъв начин да съживите отношенията си. В противен случай не бихте се оплаквали от самота с любимия, а и не бихте го нарекли любим.

Липса на самоувереност

„Никой не ме обича, и с право: как може да се обича такава кривокрака, глупава, която не знае английски и не е постигнала нищо в живота.“ Това е мотото на съмняващите се в себе си. Всеки, който счита, че няма за какво да го обичат, ще се държи далече от другите и все повече ще се затваря в себе си и в собствената си самота. Вече е много трудно да се измъкне от утъпкания път: спрете да се сравнявате с другите и осъзнайте собствените си достойнства. А за тези, които ще се осмелят да го направят, има бонус: интересни познанства и забавни проекти.

Самота поради нестандартност

Това е форма на съмнение в себе си, когато човек се чувства пренебрегнат заради неспазване на общоприетите стандарти. „Аз съм много самотна, защото нямам мъж,“ – казва момичето, подразбирайки, че приятелките и са омъжени, а тя – не е , и това много я разстройва. Нямате си на идея докъде може да достигне такова страдание! Можете да се чувствате самотни заради твърде дългия си нос.

Липса на чуждо внимание

От този вид самота често страдат тийнейджърите. Те се опиват от осъзнаването на собствената си уникалност и се разстройват от непризнаване им от околните. А най-лесният начин да привлекат вниманието към себе си е да организират някакъв протест или бунт. За много тийнейджъри често това е почти единственият начин за контакт със света, защото те все още не разбират добре механизмите, по които функционира обществото. Хората, които не са надживели тийнейджърското чувство „самотен заради липса на чуждо внимание,“ са склонни да заемат позицията на неразбран гений. И се наслаждават на собствената си самота на макс.

Липсата на конкретен човек

Усещането, че светът свършва заради липсата на конкретен човек води до огромно чувство на самота. Що се отнася до загубата на любим човек – разбира се, това е тежко трудно. Основното нещо – да не се навлиза в състояние на „Аз не мога и не искам да живея без него.“

По същество, ние се раждаме самотни и си тръгваме самотни. Проблемът е, че ние често смесваме две понятия: да сме самотни и да страдаме от самота. Не е задължително едното да предизвиква другото.

От излишък на хора и контакти може да се страда по същия начин, както и от тяхната липса. Много по-важно е чувството за пълнота на живота. А какво ще бъде това – професия или кино, отглеждане на деца или котки, колекциониране на кактуси или червени ризи, не е толкова важно. Важно е човек да се радва на тази пълнота.

Вижте кои хора боледуват по-тежко от простудни вируси