by Личният ми живот всъщност е история, която е пълна с противоположности приказка. Това е по-скоро романтична комедия, но без романтика, а по-голямата част от комичните ситуации се раждат благодарение монтирани тъжни сцени, в които аз ям сладолед след неуспешно запознанство. Това започна през 1995 г.
Пол Ръд
След като навърших 20 години аз опитах почти всички средства, необходими ми за да хвана своя принц на бял кон. Но всичко приключваше така – аз седях на пода в стаята си с приятелите си и преглеждайки старите текстови съобщения, се оплаквах, че нито едно от тези средства не работи.
Аз съм много комуникативен и общителен човек, а тази черта често плаши другите хора. Затова се опитах да променя себе си. Досега ме учеха на три важни правила: лъжа, лъжа и пак лъжа.
След голям брой неуспехи ми стана ясно, че принципът „преструвай се, докато стане истина“ вече не важи. Може би честността е наистина най-добрата политика?
Имайки това предвид, реших да създам свой собствен начин на запознанства – методът Екстремна честност.
Спазвах 5 прости правила:
1. Да казвам всичко, което мисля.
2. Никакви лъжи.
3. Нищо да не крия.
4. Да бъда напълно себе си.
5. Да бъда честна.
За щастие, имах добра възможност да ги проверя веднага.
В началото на тази седмица се запознах с един мъж, с който се договорихме да се срещнем. Когато отидох да играя цял ден на боулинг, аз си повтарях всичките пет установени правила, като си обещах, че ще стигна до края.
Пристигайки на мястото, аз го срещнах на паркинга, почти треперещ от вълнение. До тогава аз го бях виждала само веднъж и нямах представа какво да очаквам от него. Той беше добър и държеше вратата отворена за мен. Казах му, че съм много нервна заради срещата и той се засмя. Дотук добре.
След като доказах, че съм лош играч на боулинга, седнахме на масата, като започнахме неловък разговор на случайни теми, характерни за първа среща. Ние говорихме за нашите предпочитания, антипатии, работата, за нещата, които планираме да направим в следващите десет години.
Колебаех се, но все пак му показах своите страници в социалните мрежи, заедно прегледахме снимките ми в instagram. Също така му показах някои от своите лични снимки. Само за лична употреба. За моя изненада той бе впечатлен. А това бе нещо, което никога не бях правила преди. Дори много от най-добрите ми приятели никога не бяха виждали тези снимки, защото те са много лични за мен.
Разговорът течеше естествено, и аз му разказах за всичките си проблеми, че баща ми почина преди няколко години от рак, за смъртта на любимата ми котка и дори за бившото си гадже. И по някаква причина той реагира на моите откровения напълно нормално.
Колкото повече му се откривах, толкова повече той проявяваше внимание и дори заговори открито за живота си. В състоянието на уязвимост, в което се намирах, между нас започна ясно да се образува дълбока и сериозна връзка. Казах му, че мразя празни приказки и вместо тях очаквам нещо голямо, което явно го заинтересува.
Никога не съм се чувствала толкова комфортно още на първата среща. Показах му някои много лични свои текстове. Беше му много интересно, а той наистина хареса как се държах с него.
И така, моят начин на запознанство, наречен „Екстремна честност“, се увенча с успех. Да бъдеш честен на среща не означава „О, аз трябва да се оригна“ или „Аз не съм сигурна, че ти си моят тип.“
Да бъдеш честен на среща – това означава да си истински, открито да говориш за това кой си и как се чувстваш в момента. Това означава да позволиш на другия човек да узнае какво се случва вътре в теб, да му дадеш възможност също да покаже своя вътрешен свят. Мисля, че максималната откритост на среща позволява да се установи между двама души по-интимна и по дълбока връзка.
Когато не се опитвах да се представям за някоя друга, аз не трябваше да се притеснявам за това как реалистично да лъжа събеседника си, за да не се хвана в капана на собствените си лъжи.
По материали от чужди меди
Снимка – интернет
