by Не си даваме сметка, но нещо в подредбата на душите ни очевидно се е променило през последните години. И заедно с това, а може би – заради това, се променя и обстановката около нас.
В пловдивското Ново село оформянето на дворовете с декоративни дървета и цветя става все по-масово и се разпростира като една желана зараза. Някои от градините са скрити зад вътрешни дворове така, че от пътната врата нищо не подсказва какви съкровища се крият зад постройките.
Желанието за живот в красота вече се прехвърля и върху някои тротоари, които не са покрити с плочници.
Вероятно другата причина за това чушките и доматите да се изселят трайно от дворовете на къщите е връщането на земите на собствениците им. Зеленчуците са на полето, покрай къщите се настаняват растения за душата.
Паркът на Маринка е приказен в буквален и преносен смисъл. Всичко е садено, рисувано и поддържано най- вече от нейните две ръце. Когато пък е необходима принудителна санитарна сеч, вместо грозни следи от отрязани клони, лъсват весели муцунки. А е 70-годишна, но работи като за петима:
Паркът на Мария и тротоарът пред къщата й:
Пролетната пътека от ружи на Рада. Каква ти пътека – цветен тунел:
Дворът на Янка:
Градинката на Гюрга:
Градината на Делка:
Градината и тротоарът на Елена:
Таня преживя тежка операция на сърцето, но не може без цветната си градинка:
Градината на Теменужка, не се вижда добре, защото няма удобен ракурс за снимане:
Градината на Виолета:
Мини паркът на другата Гюрга:
Тротоарът пред къщата на Мико:
Всичко се прави почти без пари или с малко пари на бартер – давам ти това ти ми дай от онова… Или за още по-евтино дори не от купени, а от събирани семена.
Тук има вече и новооформен богаташки квартал. В него мащабите и принципите на озеленяване са стъпили здраво върху дебелите портфейли. Този текст и илюстрациите към него обаче са само за самоуките, а не за богаташките паркове.
Направени с усет и много, наистина много труд. Това далеч не са всичките декоративни градини в Ново село. Но и тук има едно „Но“. Рядко декоративните градини са една до друга. Най-често до къща с парк се нареждат няколко без парк или направо буренясали. Има и безлюдни домове, както и такива, в които живее само по един възрастен.
Така че не се знае след години какво ще стане с тези паркове – повечето от тях са създадени и се поддържат от възрастни хора.
Автор: Елена Емануилова