29/03/2024

Приказният дворцов комплекс Сигирия (снимки, видео)

12 А1А2 АА2345678910111213141516Сигирия, в превод от сингалски език Лъвската скала, е най-голямата забележителност на Шри Ланка. Разположена е в централната част на тази азиатска  държава в окръг Матал.

Това е скално плато с височина 370 метра над морското равнище, на върха на което се намира дворцово-крепостен комплекс, обграден с обширни градини, басейни и други полуразрушени древни постройки.

От 1982 г. насам Сигирия е под егидата на ЮНЕСКО като паметник на световното наследство. Дворецът и крепостта са признати като един от най-добрите образци на древното градско планиране. Някои от детайлите на този комплекс силно напомнят на удивителния град върху непристъпните върхове на Андите Мачу Пикчу.

Уникалното плато е оформено от магмата на утихнал вулкан. То се извисява на 170 метра височина над обкръжаващата го плоска равнина. Територията около тази характерна скала вероятно е била населявана още в праисторически времена. Има явни свидетелства за това, че в много пещери в околността са живели будистки монаси и аскети още през III век преди нашата ера.

През V век на върха на Лъвската скала започнали да издигат манастири, изпъстрени с много пещери и проходи, които били сигурни убежища за своите обитатели.

Строителството на разположения най-горе дворцово-крепостен комплекс започнало през периода на управление на крал Кашяпа (477-495 г. преди нашата ера). Според историческите хроники той зазидал жив своя баща – крал Дхатусен в стена, завладявайки трона, който по право се полагал на друг наследник на краля – Могалан. За да избегне смъртта от ръката на брат си, избягал в Индия, където започнал да събира войска срещу него.

Опасявайки от атаки на Могалан краля Кашяпа премества столицата и своята резиденция Анурадхапур в по-безопасната Сигирия. По време на неговото управление Сигирия била разгърната като сложен град, превърнат в непристъпна крепост. На върха на скалата били издигнати защитни структури и дворец, украсен с прекрасни фрески. На неголямото плато на входа на крепостта, разположен на половината път до върха, кралят създал монументална врата във вид на гигантски лъв, изсечена в скалата, откъдето дошло и названието Лъвската скала.

Около Сигирия на площ около 140 хектара били създадени безкрайни градини с езера, канали, алеи и фонтани.

След известно време крал Кашяпа уверен в своето могъщество, изпратил вест на Могалан, че иска да се сражава с него. Скоро той откликнал на предложението и съпроводен от своя войска се върнал в Шри Ланка, за да си върне по право принадлежащия му трон, заграбен от жестокия му брат.

Не е известно как е щяло да приключи всичко това, ако в битката не се намесил бойният слон на Кашяпа, който в най-решителния момент на сражението се отправил към езеро, за да се напие с вода. Войниците му като видели, че техният водач напуска бойното поле, решили да последват примера му и се разбягали. Останал сам срещу вражеската армия от безсилие и отчаяние кралят пронизал гърдите си с меч.

Могалан върнал столицата в Анурадхапур, а Сигирия дал на разположение на будистки монаси. Няма никакви сведения за съдбата на Сигирия до XVII век включително, когато крепостта става форпост на кралство Канди.

Европейците открили за себе си Сигирия през 1831 г., когато майорът от британската армия Джонатан Форбс, връщайки се от пътуване с отряда си от 78 шотландци, се натъква на това място. След известно време от Сигирия се заинтересували археолозите. Неголеми археологически проучвания били направени още през 1890 г. , а мащабни правителството на Шри Ланка предприело през 1982 г.

Древният комплекс Сигирия е съхранен до голяма степен и до днес. Той включва останки от крепостта и дворци, водни съоръжения и каменни градини, стени и канали, които все още са изящни. На плоския връх на скалата се намират руините на горния дворец, средната тераса пази Лъвската врата и Огледалната стена, а по склоновете на Сигирия е разположен долният дворец. Според описанията на пътешествениците лицевата част на двореца на Кашяпа, построена от мрамор, преди е била обсипана със скъпоценни камъни.

Западната част на скалите е впечатляваща – тя почти изцяло е покрита от възхитителни фрески. През 1907 г. британският учен Джон Стил, който проучвал участък, изографисан с изображения на разголени жени, я нарекъл „най-голямата картинна галерия в света“. Височината на този участък е 40 метра, а дължината – 140 м. Архитектите и художниците на краля създали 500 фрески, но за съжаление до наши дни са се запазили само 18. Много от изображенията били унищожени от монасите, когато тук бил разположен будистки манастир, за да не пречат на концентрирането им по време на медитациите.

Друга изключителна забележителност на Сигирия е Огледалната стена. В предишни времена тя била полирана толкова старателно, че разхождайки се покрай нея кралят можел да види своето отражение. Направената от порцелан стена е изписана с размишленията и стиховете на пребивавалите тук посетители. Най-старите надписи са от VIII. Сега писането по стената е забранено.

Градините на Сигирия са една от главните забележителности на комплекса. Те се простират западно от скалата и представляват симетрично планиран парк, снабден със сложна хидравлична система от канали, шлюзове, езера, мостове, фонтани, от надземни и подземни водопроводи.

Фонтаните в Сигирия, построени през V век, са най-древните в света.

Всички пътеки в парка са ориентирани по посоките на света, а от ляво и дясно се намират басейни за къпане. Зоната с басейните е обградена с живописна растителност. В подножието на скалата по терасите може да се види огромно количество огромни камъни в най-чудновати форми и размери – това са каменните градини на Сигирия. Върху много от скалите са изсечени стъпала.

По материали от чуждестранния печат


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *