by Ентусиасти се стягат да се включат в разгорялата се напоследък лунна надпревара на Google Lunar X Priz.
Участниците в това начинание наричат себе си PTScientists (в буквален превод – учени по съвместителство). И смятат да спечелят наградата от 30 милиона долара. За да победят те, както и съперниците им, трябва да прилунят на повърхността на небесния спътник на Земята луноход собствена конструкция и да го придвижат макар и само на 500 метра от мястото на кацането.
PTScientists са планирали старта към Луната много скоро – през 2018 г. Към нея ще полетят два техни лунохода, натоварени на спускаем модул. Те пък ще бъдат доставени от ракета на Илон Мъск (Elon Musk’s SpaceX Falcon 9 rocket).
В момента за тази експедиция се подготвят десет човека, обяснява Робърт Бьоме (Robert Boehme), който е един от ръководителите на базираната в Берлин група PTS.
Спускаемият модул, наречен Autonomous Landing and Navigation Moduline (ALINA), е разработен съвместно с компанията Vodafone Germany, която е специализирана в мобилните връзки. За създаването на луноходите е помогнала компанията „Ауди“. Те се захранват от слънчеви батерии, които снабдяват с енергия ойнно-литиеви акумулатори. Способни са да достигнат скорост до 4 км в час.
Мястото на кацането вече е избрано и то не е никак случайно. Там през 1972 г. в хода на експедицията на „Аполо 17“ за последен път от тогава на Луната са стъпвали Юджийн Сърнън (Gene Cernan) и Хаорисън Хейгън „Джек“ Шмит (Harrison Hagan «Jack» Schmitt). Астронавтите пътували с лунния ровър. Общо на този четириколесен луномобил те изминали почти 36 километра.
Луноходите на PTScientists предстои да намерят ровъра и да го фотографират, а да го заснемат на видео.
Интересът към тази експедиция вероятно ще бъде огромен, макар че тя няма почти никакво научно съдържание. И това е така, защото ако мисията на европейците завърши успешно споровете за това били ли са или не американците на Луната ще престанат.
Първите разузнавателни апарати ще бъдат отправени непосредствено към мястото, където са работили американските експедиции. А оставените обекти на небесния ни спътник ще бъдат снимани отблизо, а не от орбита, както по-рано – тези снимки не бяха убедителни за скептиците, които продължиха да обвиняват американците в чудовищна измама, заснета от Холивуд.
Знае се къде се намира ровърът на „Аполо 17“. Още през 2009 и 2011 г. сондата Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) направи снимки на мястото на кацането и неговите околности от височина 50 километра. На тях се вижда и модулът за кацане, и оставената научна апаратура и верижни следи от астронавтите и дори забитият на повърхността на Луната флаг. Експертите могат да разгледат на снимките лунния модул в детайли.
LRV работи до последната минута. От него били изпратени снимки от излитането от Луната с помощта на камера, която може да се управлява от Земята. Операторът на камерата приемал по 26 кадъра в секунда и проследявал излитането.
На Луната обаче има забранени зони.
Още не е ясно как ще реагират от НАСА на луноходните амбиции на европейците. Още през 2011 космическата агенция въведе ограничения за местата, където от 1969 до 1972 г. са стъпвали 12 земни жители.
Един от водещите сътрудници на НАСА – Робърт Келсо (Robert Kelso), обяснява: Агенцията нищо не скрива от външни погледи. Създаването на забранени зони цели само и изключително да се запазят следите от пребиваването на човека на Луната. Според него е дошло време да се погрижим за това тъй като самоделната космонавтика сега се развива толкова бурно, че скоро нашият спътник може да посреща екскурзианти.
Сякаш е гледал в кристално кълбо – не са минали и десет години от предсказанието му за туристи на Луната.
Луноходите са само началото. После екскурзиантите ще поискат да видят къде точно Нийл Армстронг е скочил от стълбата на „Орел“-а и е направил своята първа стъпка по лунния прахоляк – „one giant leap for mankind“. Къде Юджийн Сърнън пък е направил последната. Освен следите ние оставихме там много артефакти – от флагове, научни прибори, телекамери до лунни автомобили, контейнери с урина и контейнери с фекалии, пояснява Келсо.
Туристите могат да изтъпчат следите, да повредят техниката и да откраднат по нещо – с други думи – да развалят сериозно историческата картина. А НАСА иска да ги запази за идващите поколения.
Според Келсо – опасни са дори не самите луноходи, а реактивните струи на корабите, с които ще се извърши кацането.
На времето модулът на „Аполо 12“, кацнал само на 150 метра от отдавна прилунената автоматична станция „Surveyor 3″и силно повредил местността и техниката, вдигайки прах и малки камъчета. В НАСА не искат това да се повтори на местата на прилуняване на модулите от програмата „Аполо“.
В резултат на тези аргументи агенцията въвежда следните ограничения за комерсиалните и прочие визити на Луната: над местата на кацане на „Аполо“ от 11 до 17, са забранени всякакви полети. Закрита се счита зона с площ 1200 акра – около 5 квадратни километра.
А пешком – ако някой се приближи, то се забранява, да е на по-малко разстояние от 82 ярда – около 75 метра от всички места на кацане.
Възможно е, за да не се разсърдят от НАСА лунният модул на PTScientists да кацне по-далечко, а снимките на луномобила на „Аполо 17“ да се направят от разстояние разписаните 75 метра.
По материали от чуждия печат
На снимката: Лунният модул на „Аполо 17“
