28/03/2024

Който безмозъчно върви след стадото вижда само задници

Арктическият студ не спря стотици хиляди румънци да се вдигнат на протест срещу опитите на правителството да омаловажи и защити корупцията. Стигна се до сблъсъци с полицията и арести. Скочи този заспал почти колкото нас доскоро народ. Почти обаче е много важен нюанс.

9c676c2710abe1aa3c239c6f7e2bd4dbПоследният протест в Румъния

Румънците усетиха вкуса на справедливостта след реалните реформи. Ние само си мечтаем за справедливост.

Румънците видяха ползата от вкарването в затвора на крадците от върхушката. Ние виждаме всичко, усещаме всичко, знаем им дори имената, но само си мечтаем за справедливост.

Румънците усетиха как като НЕ се краде от държавата, доходите им стават по-достойни. Ние само си мечтаем за по-добър живот.

Румънците вече станаха алергични към несправедливостта. Ние мазохистично посвещаваме все по-редките си купони   на празни гневни приказки по темата. Разбира се – задължително на ракийка със салатка.

Кога ще скочим и ние така – срещу мутрите и ченгетата намърдали се и узурпирали вече десетилетия управлението на държавата, осигурили си прокурорски чадър срещу пладнешките грабежи  – виждате вече не кандисват на милиони.

Започнаха милиардите на куп да им се виждат малко за ограбване – забелязвате ли как напоследък почти не се говори за КТБ? А това престъпление на века сигурно ще влезе в учебниците по криминалистика в цял свят.

Кога ще скочим срещу монополите, които ни крадат „най-законно“ с благословията на мутрите и ченгетата в управлението, които заради едните комисионни затриват цял един народ? (вижте тук една от хватките, с която ни принуждават да плащаме повече за ток – цените са си отделно перо) И кога срещу крадците на злато от страната ни за милиарди всяка година? Кога ще спрем да понасяме издевателствата на едрите, но и на дребните кокошкари на държавни служби и службички?

Стадо ли сме наистина или народ все пак?

„Който върви след стадото вижда само задници”. Това е написал върху подходяща илюстрация от овце един ресторантьор от Виена – за съжаление не му помня името. Забеляза го и го показа знаменитият писател, кулинар и пътешественик Антъни Бурдейн.

Това е  – пред очите ни – само задници, но си траем. А е пълно с наистина качествени българи. Може пък да не сме чак толкова зле в действителност и затова сме толкова апатични?….

Автор: Елена Емануилова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *