Признаци, които подсказват, че живеем в компютърна матрица

„Това, което виждаме, може би не е съвсем реално“. Разсъждението е на Платон от преди хиляди години. А някои древни индуистки школи директно твърдят  – животът е илюзия. С появата на компютрите тези идеи получиха нов живот – особено през последните години след появата на филмите „Начало”, „Тъмният град” и трилогията „Матрицата”. Но и дълго преди тези филми идеята, че нашият „дизайн“ е виртуален, е намирал място в научно-фантастичната литература.

Възможно ли е нашият свят реално и в буквален смисъл да е компютърен модел?

Симулации на живот

Компютрите могат да обработват огромни количества информация, а някои от най-продуктивните и интензивни решения изискват моделиране. Симулацията предполага включване на множество променливи и изкуствен интелект за анализ и изучаване на резултатите. Едни симулации са изключително игрови. Някои въвличат ситуации от реалния живот, например – разпространяването на болести. Други игри представляват исторически симулации (Sid Meyer’s Civilization) или пък симулират реалният ръст на живота на обществата в продължение на много години. Именно така изглеждат днес симулациите с уговорката, че компютрите стават все по-мощни и бързи.

Изчислителната им мощ периодично се удвоява и след 50 години компютрите е възможно да бъдат милион пъти по-мощни от сегашните. Ако станат достатъчно мощни те могат да създадат историческа симулация, в която самоосъзнатите същества няма да имат и най-малка представа, че всъщност те са програми. Мислите си, че сме далече от всичко това? Харвардският суперкомпютър Odyssey може да моделира 14 милиарда години само за няколко месеца.

Ако някой го може, той би го и направил

Да допуснем, че да се създаде вселена вътре в компютъра е напълно възможно. Ще бъде ли това допустимо от морална гледна точка? Хората са сложни същества със своите чувства и взаимоотношения. И в определен момент при създаването на фалшивия свят на хората нещо се случва не както трябва? Не пада ли отговорността за Вселената върху плещите на създателя, не поема ли той непосилен товар?

Възможно е. Но какво значение има. За някои хора дори самата идея за моделиране ще бъде примамлива. И дори ако историческите симулации са били нелегални нищо не пречи на едно същество да вземе и да създаде нашата реалност.

Необходима е само една персона, която да се замисли не по-дълго, колкото при коя да е игра в The Sims, започващ нова игра. Хората също могат да имат сериозни причини за създаване на такива симулации, освен развлечението.

Човечеството може да се окаже пред лицето на смъртта и да застави учените да създадат масивен диагностичен тест. Моделирането маже да им помогне да си изяснят какво се е получило не както трябва и как да го поправят.

Очевидни недостатъци

Ако моделът е достатъчно качествен, вътре в него никой няма да разбере, че е в симулация. Ако сте отгледали мозък в буркан и сте го заставили да реагира на разни дразнители, то той не би узнал, че се намира в буркан. Ще счита себе си за жив, дишащ и активен човек. Но даже при симулациите може да има опасни плитчини, не е ли така?

Нима не сте забелязвали някои недостатъци, „смущения в матрицата”?

Вероятно ние виждаме такива смущения във всекидневния си живот. Матрицата предлага пример – така нареченото дежа вю (вече виждано), когато нещо ни се струва необичайно познато, а всъщност го виждаме за първи път.

Моделирането може да дава смущения подобно на надраскан диск. Свръх естествени елементи, призраци и чудеса биха могли да са смущения. Според теорията за моделирането хората действително наблюдават тези феномени, но това е следствие от грешки в кодовете.

В интернет се пазят маса такива свидетелства и макар 99 на сто от тях да са бълнуване, някои препоръчват да държим очите и умовете си отворени, защото е възможно нещо да се открехне пред нас. В края на краищата това все пак е само теория.

Математиката е в основата на нашия живот

Всичко във Вселената може да се изчисли по някакъв начин. Дори животът се поддава на количествена оценка. Проектът „Човешки геном”, в процеса на който бе изчислена последователността на химическите двойки, които съставляват ДНК на човека, бе разгадан с помощта на компютрите. Всички тайни на Вселената се разгадават с помощта на математиката. Нашата Вселена по-добре се обяснява с математиката, отколкото чрез думите.

Ако всичко е математика, то тогава всичко може да се разбие до двоичен код. Излиза, че ако компютрите достигнат определено развитие, функционалният човек може да бъде пресъздаден на основата на генома вътре в компютъра? И ако вие изградите една такава личност, защо пък да не създадете и целия свят?

Учените предполагат, че е възможно някой вече да е направил това и да е създал нашият свят. За да определим действително ли живеем в симулация, изследователите провеждат сериозни проучвания, изучавайки математиката, на която е основана нашата Вселена.

Антропният принцип

Съществуването на хората във висша степен е удивително. За да започне животът на Земята ни било необходимо всичко да бъде наред. Ние се намираме на прекрасно разстояние от Слънцето, атмосферата ни е подходяща, гравитацията е достатъчно силна. И макар на теория да съществуват много планети с подобни условия животът изглежда още по-удивителен когато гледате отвъд пределите на планетата ни. Ако някой от космическите фактори, освен тъмната енергия, беше само мъничко по-силен, животът вероятно нямаше да съществува нито тук, нито където и да е било другаде във Вселената.

Антропният принцип задава въпроса”Защо”? Защо тези условия са толкова подходящи за нас?

Едно от обясненията – условията са били преднамерено установени с цел да ни се даде живот. Всеки подходящ фактор е бил установен във фиксирано състояние в някоя лаборатория с вселенски мащаби. Факторите са включени към Вселената и симулацията започнала. Затова съществуваме ние и нашата индивидуална планета се развива както сега.

Очевидно следствие – отвъд този свят моделите могат да не бъдат на хора. Други същества, които скриват своето присъствие и които играят своите космически игри. Възможно извънземният живот напълно да осъзнава как работи програмата и за тях не представлява трудност да станат невидими за нас.

Следва продължение

(Visited 1 034 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути:

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>