Признаци, които подсказват, че живеем в компютърна матрица (втора част)

Въпросът на въпросите: ако е вярно, че живеем в матрица – Кой е създал Създателя на програмистите?…

Паралелните вселени

Теорията за паралелните светове и ли за мултиверса, предполага безграничен брой вселени с безкраен комплект от параметри. Представете си жилищен дом с много етажи. Вселените образуват мултивселена подобно на тези етажи – зданието и структурата им са общи, но се отличават помежду си.

Хорхе Луис Борхес сравнява мултивселената с библиотека. В библиотеката има много книги, някои от които могат да си приличат, а някои – съхраняват невероятни истории.
Тази теория внася известен безпорядък в нашето разбиране за живота. Но ако действително съществуват множество вселени, откъде са се взели? И защо са толкова много?

Ако сме действително в симулация многобройните вселени представляват многобройни симулации, стартирани едновременно. Всяка симулация има собствен комплект променливи величини и това не е случайно. Създателят на моделите включва различни променливи, за да тества различни сценарии и за да наблюдава различните резултати.

Парадоксът на Ферми

Нашата планета е една от многото, способни да поддържат живота, а нашето Слънце е доста младо спрямо цялата Вселена. Очевидно живот би трябвало да има навсякъде – както на планетите, зародили се по едно е също време с нашата, така и на планетите възникнали по-рано.

Нещо повече – хората се осмелиха да излязат в Космоса, значи и други цивилизации би трябвало да са направили подобни опити. Съществуват милиарди галактики, които са милиарди години по-стари от нашите. Значи в крайна сметка поне една би трябвало да е станала космически пътешественик. И тъй като на Земята има всички необходими условия за живот нашата планета би могла да бъде цел за колонизиране в определен момент.

Още повече – никакви следи, намеци или мирис на друг разумен живот във Вселената засега не сме открили.

Парадоксът на ферми гласи: „Къде са всички те”?

Теорията на моделирането е в състояние да даде няколко отговора на този резонен въпрос. Ако животът трябва да е навсякъде, но съществува само на Земята, ние се намираме в дигитална симулация. Този, който отговаря за моделирането просто е решил да наблюдава как хората действат самички.

Според теорията за мултиверса съществува живот на други планети – в повечето модели на вселени. Сега ние живеем самотно във Вселената. Връщайки се към антропния принцип можем да кажем, че Вселената, която наблюдаваме, е била създадена само и единствено за нас.

Друга хипотеза предлага още един възможен отговор. Моделирането предполага много населени планети, всяка от които смята, че е единствената населена във Вселената. Излиза, че целта на такава симулация да се отгледат отделни цивилизации и да се види какво ще стане.

Господ е програмист

Хората отдавна обсъждат идеята за творецът Бог, който е създал нашия свят. Някои си го представят конкретно като брадат мъж, седнал върху облаците. Но в теорията за матрицата Богът или който и да е там може да бъде обикновен програмист, който щрака по клавиатурата.

Както стана ясно по-горе програмистът е в състояние да създаде цял един свят на основата на простия двоичен код. Ако това е истина – фантасмагоричното писание в Библията как Бог създал света за една седмица, а Ева от реброто на Адам, намират наистина логично обяснение.

Един от въпросите е защо той програмира хората да служат на своя създател, за което говорят повечето религии.
Това може да е преднамерено, може и да не е преднамерено. Възможно е програмистът да иска да знаем, че той или тя съществуват. И е написал код, за да ни даде вродено чувство за това, че всичко е било сътворено.

Възможно е да не е искал и да не е правил това, но ние сами интуитивно да предполагаме съществуването на Творец.

Идеята за Бог в качеството му на програмист се развива по два пътя. Първият, кодът започва да живее, дава му се цялото развитие и симулацията ни довежда тук, където сме в момента. За втория, виновен буквално е креационизмът. Според Библията Бог е създал света и живота на Земята за седем дни, но в нашия случай той е използвал компютър, а не космически сили.

Зад пределите на Вселената

Какво има зад пределите на Вселената? Според теорията за моделирането отговорът би бил супер компютър, наобиколен от развити същества. Но е възможно да има и по-безумни неща.

Тези, които управляват моделите, могат също да бъдат неистински, каквито сме и ние – може да са множество слоеве от симулации. Както предполага оксфордският философ Ник Бостром „пост хората, разработващи нашата симулация, могат и самите те да са моделирани, а техните създатели на свой ред – също. Може би съществуват много нива на реалности, а техният брой е възможно да се увеличава с времето”.

Остава въпросът на въпросите: КОЙ е създал настоящия свят? Тази идея дотолкова е далече от нашия живот, че изглежда невъзможно да се разсъждава по нея. Но ако в крайна сметка теорията за моделирането може да обясни ограничения размер на нашата Вселена и да разбере какво се намира зад нейните предели…това е едно добро начало за изясняване на природата на Битието.

Фалшиви хора облекчават симулацията

Дори ако компютрите стават все по-мощни, Вселената може би е доста по-сложна, за да се вмести в един от тях. Всеки от седемте милиарда човека в настоящата епоха е достатъчно сложен, за да конкурира с всевъзможно въображение компютъра. И ние си представяме безкрайно малка част от огромната Вселена, която съдържа милиарди галактики. Невероятно сложно е, ако въобще е възможно, да вземем под внимание многото променливи.

Но моделираният свят не е необходимо да бъде толкова сложен, какъвто изглежда. За да бъде убедителен на моделите са им необходими няколко подробни показатели и много едва маркирани вторични игри. Представете си една от игрите от серията GTA. В нея се съхраняват стотици хора, но вие си взаимодействате само с няколко от тях. Животът може да е подобен на това. Съществувате вие, вашите близки и роднини. Но всички, които срещате на улицата, могат да бъдат неистински. Те имат може би само няколко мисли и никакви емоции. Те са само метонимия, образ, ескиз.

И пак да направим аналогия с видеоигрите. Те съдържат огромни светове, но само вашата текуща локация в настоящия момент има значение – в нея се развива действието.

Реалността може да се движи по подобен сценарий. Областите зад пределите на погледа могат да се пазят в паметта и да се проявяват само при необходимост. Това е колосална икономия на изчислителна мощност.

А какво да кажем за отдалечените райони, които вие никога няма да посетите, например – други галактики? В симулацията те могат въобще да не стартират. На тях ще им е необходим убедителен образ в случаите, ако някой поиска да ги разгледа.

Добре – хората на улицата или далечните звезди – това е едно и също. Но вие нямате доказателства, че съществувате – в крайна сметка в този вид, в който си се представяте. Миналото се е случило, защото имаме спомени и защото имаме фотографии и книги. Но ако всичко това е само един написан код? И какво е ако животът ни се обновява при всяко мигване?

Най-интересното е, че всички тези хипотези и разсъждения не могат нито да се докажат, нито да се опровергаят.
А въпросът на въпросите е: ако е вярно, че живеем в матрицата, Кой е създал Създателя на програмистите?…

По материали от чуждестранния печат

(Visited 676 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути:

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>