by Знаем, че Земята е била обитаема още преди появата на бозайниците, птиците, динозаврите, рептилите, рибите, ракообразните и дори – морските звезди и медузите. Това е било преди Камбрийската експлозия преди 500-600 милиона години.
Знаем също така, че Земята е жива планета, но доказателствата за това са невероятно малко. Независимо, че за половин милиард години се е натрупала внушителна изкопаема „летопис“, самият процес на образуване на изкопаеми натрупва определени ограничения на нашите възможности да погледнем назад в миналото. Обикновено телата на животните се покриват с вода, а над нея има грундови отлагания и така се образуват изкопаеми, които можем да изучаваме. Ако не беше така цялата повърхност на Земята щеше да е покрита с труповете на умрели твари и гадинки.
Но съществува утаечен слой, в който се съхраняват вкаменелости.
В крайна сметка ние не можем просто така да се върнем назад във времето и да научим какво точно е било тогава. Единственото, което ни остава от онези времена са тези малки парченца от изкопаеми. Земята от тогава насам силно се е променила. Ако примерно преди 3 милиарда години по нашата планета са се разхождали гигантски електрически стълбове, които са използвани за мобилни комуникации, няма как някога да узнаем това.
От 70-те години на миналия век радио въглеродното датиране ни позволява да се върнем назад във времето няколко стотици хиляди години. Сега учените разполагат с твърди доказателства, че животът е присъствал на Земята през почти цялата история от възникването й – в 90 на сто от времето, а може би и повече.
В крайна сметка ако намерим останки от органични вещества на конкретно място, значи тази органична материя най-малкото е толкова стара, както и самото място на погребението, а може би и по-старо. Толкова старо, че можем да помислим, че Земята се е появила едновременно с живота на нея. Възможно е и точно така да е било.
Когато на Земята падат метеорити, като метеоритът Мърчисън, учените могат да анализират съдържанието на вътрешността му. Открити са различни органични молекули, но най-интересните находки в метеоритите са аминокиселините. За живота на Земята важна роля играят около 20 аминокиселини. В Мърчисън са намерени около 100 уникални аминокиселини. Очевидно ингредиентите на живота присъстват в изобилие във Вселената.
Открити са аминокиселини на официално безжизнената Луна, а това показва, че който или каквото да е пренесло живота на Земята, това се е случило още преди формирането на Луната преди по-малко от 100 милиона години след възникването на Слънчевата система.
И ако всички ингредиенти са на място, може и някаква примитивна форма на живот да присъства. Ако през целия живот на Земята има универсален общ прародител, може ли във Вселената да съществуват ултрапримитивни форми на живот, един от видовете на които най-добре от всички да се е адаптирал към околната среда на младата Земя, оцелял е, процъфтял е, еволюирал е и надскочил другите?
Нямаме достатъчно доказателства, за да предпочетем една или друга хипотеза. Но ако учените продължат да надникват все по-далече и далече назад във времето – 4,3 милиарда, 4,4 милиарда, 4,45 милиарда години, не остава нищо друго, освен да достигнем до извода, че Земята се е родила жива в определен смисъл.
Да не говорим за езотериците, които отиват още по-далече: Според някои от тях Земята като планета е не само живо, но и разумно същество. Рано или късно учените ще намерят верният отговор на този вълнуващ въпрос.
