by Всеки е изпитвал това чувство – усещали сме, че някой ни наблюдава дори, когато не виждаме тези внимателни очи. Как да си обясним това без да прибягваме до псевдонаучни аргументи?
Казано е: очите са огледало на душата. И не е чудно, че хората толкова много обичат очите – човешкият мозък е настроен на внимателен поглед към другите хора. Преди са предполагали, че в мозъка съществува обширна невронна мрежа, предназначена специално да обработва информацията от погледа. Учените вече идентифицираха особена група неврони в мозъка на макак, която сработва непосредствено, когато макакът е наблюдаван от някой друг.
По всичко личи, че и човекът е приспособен да усеща такива погледи. Механизмът, който открива този поглед и който насочва нашето внимание към него, може да е вроден. Новородените на възраст от два от пет дни например предпочитат да гледат лицата директно.
Но не само нашите мозъци привличат към нас чуждите погледи. Очите ни са направени така, че лесно да улавят направлението на погледа. Структурата на човешките очи се различава от тази на другите видове. Повърхността на нашите очи, окръжаващите ги зеници, е много голяма и изцяло бяла. Благодарение на това е много лесно да се определя направлението на чуждия поглед. При много животни зениците заемат голяма част от окото или пък склерата е тъмна. Смята се, че в това има елемент на маскировка при хищниците – позволява им да скриват посоката на погледа си от потенциалната плячка.
Защо погледът е толкова важен, че се нуждае от специална обработка? Най-вече очите ни позволяват да разберем кога се случва нещо важно. Изместването на фокуса на друг човек води до това, че ние почти рефлекторно пренасочваме своето внимание в съответствие на неговия поглед. Нашето повишено внимание към погледите, предполага се, се е развило, за се се поддържа кооперативното взаимодействие между хората и то оформя основата на други наши по-сложни социални навици.
Има обстоятелства, при които възникват нарушения при нормалната обработка на погледа. Например аутистите задържат за по-кратко погледа си върху другите. Освен това те имат проблем с извличането на информация от очите – било емоции или намерения и рядко забелязват, когато някой пряко ги наблюдава. На другия полюс са хората, склонни да задържат погледа си върху хора с нисък праг на тревожност, които чувстват повишен страх, намирайки се под преките погледи на другите.
Ние може и да не забележим, но погледът влияе дори на такива примитивни неща, като нашите психологични реакции към другите хора. Това е значим аспект при установяването на социално доминиране. Прекият поглед прави хората по-надеждни на вид и по-привлекателни. Това е приложимо и при животните. Установено е, че кучетата в приют, които гледат хората с широко отворени очи, си намират по-лесно дом, отколкото останалите.
Погледът също така ни помага несъзнателно да предаваме реда при дискусии – хората по правило се гледат в очите, когато говорят (но не и когато слушат), разменяйки погледи със събеседника, ние му предаваме щафетата. Опитайте се да нарушите този естествен поток и ще възникне неловка ситуация.
Привличане на погледи
Тъй като очите на човека са настроени да улавят погледи, ние лесно определяме кога някой ни гледа. Например, ако някой стои срещу вас в купето на влака, вие можете да определите накъде гледа той дори без да го наблюдавате. Но както се оказва съвсем уверено ние можем да долавяме такъв поглед само в рамките на 4 градуса от централната точка на фиксиране.
Но пък улавяме и други сигнали, когато нечий поглед се оказва в зоната на периферното ни зрение. Обикновено се осланяме на положението или движението на главата на човека – например, ако той се обръща в посока към нас. Осланяме се и на сигналите на тялото, когато имаме потенциален наблюдател в тъмното или пък е с тъмни очила.
Любопитен е фактът, че ние често грешим, когато си мислим, че някой ни наблюдава. Смята се, че бдителността и готовността да улавяме чуждите погледи може да бъде полезна, ако определено взаимодействие може да бъде заплашително.
Но как да обясним чувствата, които възникват, когато някой ни гледа в гърба? Въобще възможно ли е да се усети такова нещо? Този въпрос отдавна е предмет на научни изследвания. Резултатите от първото подобно са публикувани през 1898 г. Някои изследвания показват, че до 94 на сто от анкетираните съобщават, че са усещали, когато някой ни наблюдава в гръб. Обръщали са се и са се уверявали, че това действително е така.
За съжаление много от тези изследвания страдат от методологически проблеми или пък просто нагло подправят статистиката. Често предубежденията се отразяват върху резултатите от такива изследвания. Паметта също може да си прави лоши шеги.
Ако ви се стори, че някой ви следи и се обръщате, за да проверите – друг човек в обсега на вашето полезрение може да забележи как се обръщате и да насочи погледа си към вас. Когато срещнете очите му, ще ви се стори, че той отдавна ви следи. Но дали наистина е така?
И все пак – вероятно няма човек, който да не е усещал лекото изтръпване на гърба си, когато някой го наблюдава, а е извън полезрението му. Вероятно това чувство също е отработено през хилядолетията като едно от „оръжията“ за оцеляване.
