by Свободата – това е противоположност на принудителната загриженост.
Напълно да се обърнем към Бога – това означава да му позволим да ни освободи от всичко, което тежи върху нас; това е готовност да се откажем от своите безкрайни опити „всичко да поправим.“
Разбира се, това е трудно – най-вече защото към действия ни подтикват нашите насъщни нужди. Например, ние се чувстваме самотни и в резултат на това търсим (понякога отчаяно) този, който може да ни излекува от тази болка: съпруг, съпруга, приятел.
Ние всички сме склонни бързо да стигаме до заключението, че някой или нещо, в крайна сметка, ще ни избави от чувство на неудовлетвореност.
В резултат на това, ние започваме да очакваме от другите прекалено много.
Ние ставаме взискателни, настойчиви, натрапчиви и дори жестоки. Нашата връзка започва да се огъва под тежестта на наложената и прекомерна значимост.
Ние натоварваме хората с такива очаквания, като нас, простосмъртните, изключително очаквания. В моменти, когато ни е най-трудно, искаме от тях да реализират очакванията ни.
Само че всеки път, превръщайки хората или събитията в източник на радостта ни, аз правя избор в полза на чужди богове и с изненада откривам, че моята печал всъщност само се увеличава. Искайки от другите това, което само Бог може да даде, аз чувствам болка.
Хенри Нувен (на снимката): „В радост превърни моя плач“
