29/03/2024

Феодална Бойкова България – учебник по корупция

Само за седмица премиерът Бойко Борисов изговори и свърши толкова срещу особата на Делян Пеевски, колкото официално не е говорил и вършил за двата си мандата досега. И всичко заради това, че хората имат съмнения за него и това го жегнало.

Коментар на редактора

Направо не е за говорене що за кризисен пиар е това. Хората отдавна са казали – по дрехите посрещат, по ума изпращат. Така че нека специално да се спрем на премиерските приказки на Борисов.

Само преди 20-тина дни в „правова България“ беше приет нов Закон за обществените поръчки (ЗОП). Той беше гласуван поради необходимостта да се инкорпорира в законодателството ни нова европейска директива. В този нов закон четем някои неща, от които тръпки ни побиват. Например:

1. чл. 74, ал. 4 или по-просто казано безконтролната възможност да се възлагат „спешни обществени поръчки“. Пример за корупция в случая – решавам че ще си строя някоя западноизточна околовръстна дъга, предупреждавам „моите хора“ и 15 дни преди старта пускам поръчка. За толкова време даже документация трудно ще подадат други желаещи. А за да съм сигурен, може да пусна поръчката я около 3 март, я около Великден, може и около 6 септември или дори Коледа. Чиста, законна работа, а?!

2. чл. 62, ал. 2, според който възложителят може да да приеме за „подходящ“ който и да е документ за финансовото състояние на изпълнител на поръчка. Например аз съм Делян Пеевски/Иво Прокопиев и пиша на една салфетка с подпис, че моята компания „Водопад“ е наела пет офиса в София с обезпечен с гащите ми кредит от КТБ и това показва колко съм стабилен. Чиновникът отсреща знае, че съм „много стабилен български бизнесмен“ и пада едно одобряване …

3. чл. 51 с всичките му алинеи. Този е любимият ми! Съгласно него участник в обществена поръчка, който доказано е свързан с престъпна група или с неплащане на задължения по други договори, може да вземе и нова обществена поръчка. Достатъчно е само да изживее „катарзис“ – например да плати разсрочено непогасени задължения, заради които му лепват неприятния етикет „престъпник“. Да речем аз съм Д.П., дръпнал съм някой кредит отнякъде за 1 000 000 000 лева, забравил съм да върна първата вноска от 100 000 000 лева – защото съм много зает с някое Шуши, добавили са ми наказателна лихва от 1 000 000 лева и аз я плащам – надежден съм значи. Затова и печеля поръчка за довършване на АМ „Хемус“ за 800 000 000 лева и оттук насетне мога и да спра да го връщам тоя досадния милиард, дето вече не помня от коя банка го взех – фалирала ли беше или ще фалира тепърва …

4. И за финал чл. 13, ал. 1, т. 5 – купуването на медийни услуги вече може да става без обществена поръчка! Но да не си помислите, че става въпрос за какви да е медийни услуги – говорим за аудио-визуални услуги! За все още неразбиращите – радио и телевизия! Електронните медии не влизат в тази категория, сори за тях. Като разпространяват какво става на срещи в Лондон, така им се пада – няма европарички за тях! Абе Пеевски дали нямаше някаква телевизия даже официално?! За неофициално ще питам премиера, той нали спира обществени поръчки по собствени проучвания. Недялко пък така се е омаял в любовната игра със Слави Трифонов, че вече пари не му трябват сигурно.

Ето тези четири точки ме карат да умирам от смях при сегашния „катарзис“ на Борисов. Защото новият ЗОП влезе в сила от 16 февруари, 2016 година. Опа, ми че това беше вторник тази седмица! Значи вече си имаме закон, според който за всички спрени обществени поръчки от Борисов който и да е олигарх може да хване и да осъди държавата! Ако не в български съд, защо не в чужд. Всичко е точно, коректно, законно – ще плати държавата т.е. всички ние, ако има нужда нещо! Под „нещо“ разбираме премиерът ни да се дуе пред медиите как спира тази и онази поръчка на основание „цигански оркестър“. Защото съдът в такива случаи, за разлика от други, е много стриктен – законът е такъв. А докато си пие сутрешния катарзис на закуска, Бате Бойко вика на пуйките, така де, на избирателите – прлю, прлю, прлю!

п.п. Щях да забравя – на латински знаете ли как е „огледало“? Speculo!!! Да не се чудите КОЙ е спекулант …

Редактор: Ивайло Ачев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *