Гръцките кИфтета

Вбесявам се, когато чуя коментари за южните ни съседи от типа на: „Така им се пада! Га ядаха кИфтетата – не рИваха. Сега да рИват!. Комшиите са хитри византийци, не за първи път им опрощават борчове“ и т.н. Такива са най-масовите коментари. Някой сякаш иска да ни внуши на подсъзнателно равнище да приемем това като собствена позиция и да си кажем: добре сме си тук – мизерия, ама стабилна и спокойна.

И защо се вбесявам? Защото с цялото орязване на доходите им, след скоростното затягане на коланите, стандартът на гърците е в пъти по-висок от този на средния, не на бедния оскотяващ и оглупяващ от мизерия българин. Кафенетата им се пукат по шевовете, средните гърци продължават да си държат на работа и да плащат заплатите на българските си прислужници… Богатите – тях няма защо да ги мислим.

Иначе казано – въпреки корупцията, въпреки кражбите на най-високо ниво държавниците на Гърция са давали парче от баницата и са осигурявали достоен живот и на хората си. Как да няма самочувствие такъв народ?

А колкото до кредиторите? Не се съмнявайте, че става дума за банкстери! Те отпускат заеми, за да се нагушат със суми, за които много сектори от бизнеса не могат и да сънуват. Те вероятно отдавна са си занулили отпуснатите на Гърция кредити, сега натискът е да не изпуснат мазните си печалби. Те отпускат абсолютно съзнателно заеми на неплатежоспособни страни, за да ги ограбят при първа възможност – като се започне от спестяванията на хората и се стигне до изнудването за продажба на безценица на цели парчета от съответната държава. Спомняте ли си как се заговори за продажба на цели гръцки острови, за да се върнат част от заемите – това е целта на занятието.

Вижте мръсната схема за ограбване на цели държави на МВФ и на Световната банка тук, разказана от един истински икономически убиец.

А ние, българите, очевидно си заслужаваме съдбата – избираме си двупръсточели или доказани мафиоти за управници, с редки изключения излизаме на протести и то – само ако някой мръсен играч ни плати… Стотина-двеста управници, дори въоръжени,  да не би да са по-силни от няколко милиона души?

Така че – нямаме право да се сърдим на съдбата си…И нека кажем с ръка на сърцето: Евала бе, Гърция! Дано победата (вижте подробности за голямото „НЕ“ на южните ни съседи тук) й над бакстерите бъде пълна и необратима.

Автор: Елена Емануилова