Как да хванем късмета за „опашката“ ?

Много хора си мечтаят успехът постоянно да ги съпровожда в живота. Задават си въпроси как да станат късметлии и как за целта да се озовават на правилните места.

На пръв поглед няма по-просто от това – необходимо е да се вслушваш в интуицията си, винаги да бъдеш открит за всичко ново и да умееш да се отказваш от обичайното, рутинното.

Има специалисти, които съветват по няколко минути на ден да посвещаваме на спомените си за приятни изживявания и наслаждавайки се на приятните мисли да се опитаме да съхраним в себе си този „послевкус“. И едва след това да пристъпваме към действия. Иначе казано – преди всяка среща или важен телефонен разговор да си се представяме щастливи. Нали в крайна сметка късметът е основан на нова, че човек си го „предсказва“?

До подобни изводи е достигнал психологът от Хартфордширския университет – Великобритания, професор Ричард Вайсман.

Преди няколко години той се позаинтересувал от това защо някои хора винаги се оказват на точното място в точното време, а на други обратното – постоянно не им върви. Професорът публикувал във всички големи печатни издания обява, в която предлагал да му пишат онези хора, които считали себе си за хронични каръци или щастливци. Отзовали се толкова много хора, че отначало Вайсман дори се объркал.

Но започнал постоянно да си пише с тях. Докторът задавал на събеседниците си много въпроси, организирал различни експерименти и неусетно  ги поставял в условия на така наречения прогнозируем успех.

В хода на изследванията си той изяснил, че решаващ фактор в настройката за успех е умениеуто да се използва случая. Например в един от тестовете участниците в експеримента получили вестници. Задачата им била да изброят колко фотографии са публикувани в тях. А на една от страниците била отпечатана голяма обява, в която се казвало, че този, коийто забележи това съобщение, ще получи награда от организатора
на експеримента.

Забелязали го само онези, които считали себе си за късметлии. А каръците просто го проспали.

По думите на професора това се случва тъй като неудачниците, чувствайки се напрегнати и постоянно безпокоящи се за нещо, се лишават от способността да виждат неочакваното.

В същото време щастливците са по-открити и отпуснати, те с интерес наблюдават всичко наоколо и поради това могат да видят повече. Професор Вайсман твърди, че необходимите качества за това да бъдем късметлии и успешни, можем да тренираме у себе си. Така например има няколко категории
мечтатели, които искат да станат актьори. Една група от тях действа успешно. Избирайки театрално училище те настойчиво вървят към целта си, преодолявайки и най-непрестъпните прегради. И мнозина от тях успяват да хванат късмета за опашката.

Хората от втората група в преобладаващия брой от случаите така и не осъществяват своята мечта и до края на живота си само си спомнят за несбъднатите си надежди.

Такива ситяции има наистина много. За щастливци например могат да се смятат повечето от политиците, хората на художественото творчество, бизнесмени.

Професор Вайсман в продължение на месец наблюдавал хора, които се занимавали със самотренировка. В резултат повече от 80 на сто от участниците в експеримента се почувствали доста по-щастливи.

От всичко това може да се направи изводът: Щастлив е този, който се счита за щастлив.

Но в същото време това е само един от аспектите на успеха. Обикновеният човек не може да предвиди съдбата си и не знае какви опасности го очакват в живота.

Но има такива щастливци, които сякаш ги пази ангел хранител. Те излизат победители от най-невероятни и опасни изпитания. Чрез тренировки такъв късмет не може да се придобие – тук вече може би е по-правилно да говорим за мистика.

(Visited 803 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути:

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>