by Милионерите и корпоративните лидери, които се срещат в Давос тази седмица, изглежда са притеснени за неравенството в световен мащаб.
Може би е трудно за приемане, че повелителите на системата в момента са притеснени за последствията от своите собствени действия. Но дори и архитектите на международния икономически ред започват да виждат опасности. И не става въпрос само за отцепника Джордж Сорос, пише The Guardian.
Пол Полман, изпълнителният директор на Unilever, се притеснява за „капиталистическите заплахи за капитализма“.
Кристин Лагард, директор на Международния валутен фонд, изрази страха си, че капитализмът може наистина да носи „семената на своето собствено разрушение“ и предупреди, че нещо трябва да бъде направено.
Размерите на кризата бяха представени от благотворителната организация Охfam. Най-богатите 80 човека в света притежават толкова, колкото най-бедните 3.5 млрд. души /половината от цялото човешко население/. Очаква се през тази година най-заможният 1% от човечеството да спечели повече от останалите 99 процента.
Това богатство идва на фона на притеснителни данни. За последните 30 години, по време на това, което управителят на Bank of England, Марк Карни, нарича „пазарен фундаментализъм“, неравенството в доходите и богатството нарасна в повечето държави по света. В Африка броят на хората, живеещи с по-малко от 2 долара на ден, се е удвоил от 1981 г. насам, докато милиардерите стават все повече.
Увеличаването на неравенството е ключов фактор за икономическите кризи в последните 7 години, тъй като намалява крайното търсене. След години на фаворизиране на американската политика, дори и доминираните от Запада институции като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и МВФ се съгласиха, че растящите разлики в доходите са причина за бавния растеж през последните две неолиберални десетилетия.
Голямото изключение от вълната на нарастване на неравенство през последните години прави Латинска Америка. Прогресивните правителства в региона обърнаха гръб на трагичния икономически модел и взеха ресурсите си обратно от корпоративния контрол. Броят на хората в тях, живеещи с по-малко от два долара на ден, е намалял от 108 млн. до 53 млн. за по-малко от десетилетие.
Може би част от загрижения елит е готов да плаща по-високи данъци. Това, което те няма да приемат при никакви обстоятелства обаче, е промяна в баланса на социалните сили.
Единствено чрез изправянето срещу утвърдените интереси, които доведоха до нефункциониращия икономически ред, може да бъде обърнат приливът на неравенството. Гръцката партия СИРИЗА, която е против строгите икономии и се очаква да спечели изборите в страната тази неделя, се опитва да направи точно това.
Същото нещо, което Латинска Америка успя да постигне през последните 15 години. Дори и да се стигне до този момент, пак ще се изискват по-силни политически и социални движения, които да пречупят или заобиколят колонизирания политически пейзаж.
