by Холандски изследователи на близки до смъртта преживявания са описали повече от 70 случая на хора, които твърдят, че са напускали тялото си по време на клинична смърт и са наблюдавали сцени, които не биха могли да възприемат чрез сетивата си.
Детайли от видените сцени са проверени за достоверност (например, действията на хора в болницата). Тези истории вероятно са доказателство, че съзнанието може да съществува и извън мозъка.
Титус Ривас, Ани Дрвен и Рудолф Смит описват тези случаи в книга, наречена Wat een stervend brein niet kan. „The Epoch Times“ са превели някои откъси от тази книга.
Кардиохирургът Лойд Руди (1934-2012) съобщава за пациент, който е бил в клинична смърт в продължение на 20 минути. После изведнъж оживял. Завръщането му към живота било доста невероятно. Но това, че той говори за времето, докато е бил мъртъв, излиза извън границите на обяснимото (засега).
Д-р Руди е завършил Вашингтонския университет – факултета по медицина. Той е член на първата група от лекари в Станфордския университет, занимаващи се с трансплантация на сърце. На Руди и помощникът му Роберто Амадо Катанео извършват операция за замяна на заразени сърдечни клапи. Пациентът страдал от аневризъм, предизвикан от инфекция.
Решавайки, че състоянието на пациента е безнадеждно, хирурзите написали смъртния акт, съобщили на жена му за смъртта на съпруга й и изключили апаратите.
„По някаква причина те забравили да изключат устройството, което измерва показателите на организма – пишат изследователите. Преди да решат, че пациентът е безнадежден, пуснали дълга тръба с микрофон към тялото му, за да имат точна представа за някои от функциите на тялото, например пулс“.
„Руди и неговият помощник се преобличали. Двамата свалили престилките, ръкавиците и маските и стояли на вратата. Говорели ки за това, което е можело още да се направи, за да се спаси пациентът.
„Откакто пациентът бил обявен за мъртъв, минали 20-25 минути. Изведнъж лекарите чули някаква електрическа активност … Руди и помощникът му помислили, че може би това са сърдечни спазми, но активността се увеличила и станало ясно, че това е пулс. В началото бил бавен, а след това започнал да се ускорява. “
Никой не е правил реанимация за съживяване на пациента, защото той бил обявен за мъртъв – всичко се случило спонтанно. Пациентът след няколко дни се възстановил напълно без никакви признаци на увреждане на мозъка.
Амадо Катанео казва: „Имал съм няколко случаи, когато пациентът идва на себе си след дълъг и дълбок шок, но всички тези хора бяха живи, а в този случай пациентът вече бе мъртъв.“
Пациентът, както и много други, изпаднали в това гранично състояние, описва ярка светлина в края на тунела и излизане от тялото, както често се случва в такива случаи. Но освен това, той говори и за реални неща, случили се в болницата.
Видял разговарящите Руди и Амадо Катанео. Той описва точно позицията им в операционната, как са стояли, скръстили ръце на гърдите си. Той видял анестезиолога да влиза вътре. Най-интересното е, че е видял монитора на компютъра на сестрата, на който в редица били налепени бележки, а един лист бил поставен на върха, отделно от останалите. Всъщност сестрата записвала телефонни съобщения за Руди и ги залепвала в този ред.
Авторите пишат: „Руди посочва, че пациентът не е могъл да види тези бележки преди операцията, тъй като по това време не е имало пропуснати повиквания. В допълнение, подредбата на тези бележки не била стандартна, а пациентът не може да я отгатне случайно. “
„Руди стигнал до заключението, че пациентът наистина би трябвало да е бил извън тялото си, защото в противен случай той не може да опише стаята и други неща. Съвпадение или далновидност не може да бъде реалистично обяснение. “
Амадо Катанео също не може да обясни какво се е случило. Той потвърди, че пациентът точно е описал събитията, които той не може да види, защото очите му били покрити за защита на роговицата по време на операция.
Устройствата, които улавят признаците на живот, не бяха повредени. Сърцето му спира и той не показва никакви признаци на живот най-малко 20 минути. Амадо Катанео не може да си спомни името на пациента, а Руди вече бил мъртъв, когато Ривас и колегите му решили да разгледат по-отблизо този случай.
В статия, публикувана в Journal of Near-Death Studies, Ривас и Смит пишат за този случай:
„Разбира се, той щеше да е пълен, ако бе възможно да се идентифицира пациента, за да се изучат медицинските му документи. Този анализ обаче е възможен само ако Амадо Катанео си спомни името му, иначе допълнителни изследвания не са възможни. Въпреки това, по наше мнение, този проблем само леко снижава, но не отрича значението на случая, като сериозно доказателство за нефизическо възприятие (термин, който означава възприемане, което е невъзможно за сетивата, предвид състоянието и разположението на физическото тяло на субекта). “
Ривас и Смит заключават: „Ние вярваме, че събирането на такива случаи ще намали отричането на това явление.“
