Политическият октопод ДПС изсмуква жизнените сокове на България

4Вече и аз се предадох, доскоро смятах убедено, че задължителното гласуване е прекалено сурова мярка, балансираща на ръба на демократичността.

И какво се получава според мой шашардисан съгражданин:
Благодарение на гласове от Турция (нерде Перник, нерде Стамбул), ДПС за първи път получава мандат в Перник!

Абсурдно е хора, които нямат абсолютно нищо с Перник да определят кой да представлява града в парламента, но това е факт. Моят приятел го приема със стискане на зъби, болезнения звук от което което аз дочувам от „Люлин“, на 30 км разстояние до Перник.

А беше време, когато ние в СДС обвинявахме БСП, че са парашутирали депутат, който се губи из улиците на града. Дойде денят, когато кой да защитава интересите на Перник определят хора, които дори не знаят, че има такъв град или поне не могат да посочат мястото му на картата…

Вече и аз се предадох, доскоро смятах убедено, че задължителното гласуване е прекалено сурова мярка, балансираща на ръба на демократичността. Сега за жалост си давам сметка, че единственият начин да се реши проблемът с мега-анормалното, катастрофично асиметричното влияние на ДПС в нашата политика е именно задължителното гласуване. Да, това е акт на безсилие, но от всички възможни средства нещо да се направи то е най-близко до демократичните. И макар и механично, но позволява да се следва аритметичната формула на демокрацията – прави са тези (властта имат тези), които са повече.

Демокрацията е вградила няколко защитни механизма, които да придават повече разумност в тази проста (и можеща да се превърне в опасност) аритметична формула, като един от въпросните механизми е максималната представителност на вота, т.е. тези, които са повече да са колкото се може повече. Друг от механизмите е гласът да се дава максимално информирано, но това е друга болка (впрочем също свързана в не малка степен с болестотворното и тленнотворно влияние на машината за мобилизиране и купуване на гласове, наречена „ДПС“).

Все пак и при демокрацията не всичко е позволено – например не можеш да пропагандираш фашизъм, човеконенавистничество, омраза срещу различните, срещу другите.

Една демокрация трябва да може да се защитава, когато срещу нея се извършва откровено покушение.

Иначе корупционерите (без разлика на етнос и религия) от централата на „Стамболийски“ ще продължат безнаказано и несанкционирано да се подиграват над страната ни с абсурдни персони в листите (да припомням ли Пеевски и Бисеров?), да я ограбват и съсипват (разбира се, това правят не само те!), да се плодят и множат в политиката, да спират модернизирането и европеизирането на България, да я ориентализират, да я източват, да обучават партийните си кадри на корупционни практики за присвояване на еврофондове, на средства от държавни поръчки и от натрупаното в държавните запаси (мирновременни и военновременни).

Аз имам приятели турци, при това много близки и верни приятели. Написаното не е срещу тях, България не може без своите български българи, български турци, български евреи, български арменци, български роми – всички те са нейни граждани. Говоря срещу политическата машина-октопод „ДПС“, която унищожава в прегръдките си българските партии, коалирали се с тях, изнудва и рекетира като политическа мафия всички управляващи през годините на Прехода, преяжда с власт, разпростира своите пипала далеч над реалната си обществена подкрепа, изсмуква жизнени сокове на страната ни и се превръща в една от няколкото най-сериозни заплахи за нейната национална сигурност.

*Заглавието е на Снайпер-бг.нет: . Оригиналното наименование на текста е „И аз се предадох – вече съм „за“ по отношение на задължителното гласуване“.

Публикуван е в личния сайт на проф. Николай Слатински.

(Visited 93 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути:

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>