28/03/2024

На 22 октомври небето гъмжеше от химтрейли. Изненадани ли сте от поредното бедствие?

Тази синоптична карта показва към днешна кои региони и държави в Стария континент са пострадали най-много от урагана „Гонсало“. Съставена е от meteoalarm.eu.

Прави впечатление, че най-силно ударените региони сякаш са подредени в една линия в посока север-юг. Мнозина видяха в това подреждане „пръста“ на климатично оръжие, което уж не съществува. Но нека припомним, че представители на държави като Иран и Русия например смятат, че климатично оръжие не само че има, но се и прилага напоследък все по-активно и все по- агресивно и безмилостно. А обясненията с глобалното затопляне се използват като алиби.

Преди последната промяна на времето у нас някои български сайтове биха тревога и публикуваха снимки на поредното поръсване с химтрейли, които покриха България. Те се появиха заедно с топлия фронт, който постави началото на развалянето на времето у нас. По принцип химтрейлите винаги ги ръсят пред топъл фронт, защото перестите облаци на топлия фронт могат лесно да заблудят мнозина, че става дума за обичайно природно явление. Има инженери обаче които твърдят, че металните наночастици в химическите трасета служат като проводници за изпращане чрез тях на различни сигнали – очевидно не добронамерени.

През тази година всеки път, когато се появяваха химтрейли 2-3 дни по-късно в България се случваше някакво бедствие. Обърнете внимание на датата на тази публикация – вижте тук /видео/, за химически трасета и това, което се случва в България през последното денонощие. Напоследък е чудо след иначе обичайното циклонално време по тези ширини да не говорим за жертви. Това не се отнася само за България, но и за съседните балкански страни.

Официално се обяснява, че тези бели черти, които образуват правоъгълници, триъгълници и трапеци в небето, са инверсионните следи на големите трансконтинентални самолети. Но една групичка заинтересувани от темата си поставихме задача да ги наблюдаваме – в Северна и Южна България. И видяхме каква е разликата и как едните не могат да бъдат сбъркани с другите – следите на самолетите се разпадат бързо – максимум за 10-15 минути. Химтрейлите са далеч по-дебели, плътни и пухкави от тях, със съвършени форми са и си стоят с часове в небето – очевидно разпръснати в стратосферата.

Истината е, че експерименти с времето в метеорологичния му аспект се правят от десетилетия, в много страни по света като се започне от Русия и САЩ и се мине през Великобритания и Израел. Във Великобритания заради такива опити с ръсене на сух лед върху облаци доказано са били издавени 34 човека в потоп аналогичен с този в Аспарухово. Дълги години на хората е внушавано, че това е било стихийно природно бедствие. Докато един прекрасен ден паднала 30-годишната давност за строга секретност на документите по случая и ужасната истина не лъснала със страшна сила – това бе показано по Нешънъл Джиографик.

Опити за предизвикване на изкуствен дъжд в една много сушава година – 1994, бяха направени и в България. Тогава в околностите на Пловдив с лек моторен самолет „Леший“ на около 3 хил. метра височина се разпръскваше сребърен йодид. До дъжд не се стигна, но в ясно изцъкленото небе се образуваха облаци, провокирани от човека.

Можем само да гадаем колко са напреднали постиженията оттогава насам в тази насока.

Жестоките съвпадения просто са прекомерни, за да бъдат случайни. Преди само си казвахме: пак химтрейли, като ги видехме в небето. От това лято с началото на големите бедствия у нас, си поставихме за цел да проследяваме дали и какво ще последва след появата на химтрейли над България.  Нито веднъж не мина без някакво бедствие или нещастие.

И като допълнение: химическите трасета преди последното разваляне на времето в Южна България идваха от север по посока юг, краищата им свършваха над Родопите. И чухме за големи наводнения в Атина и други гръцки градове…

Хора, занимаващи се от години с метеорология коментират, че химтрейли за пръв път у нас са били забелязани – или поне тогава някой е обърнал внимание, че са нещо различно от перестите облаци, някъде около 1988 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *