by 
Долменът край Хлябово /на първата снимка/е най-големият на Балканите. Каменна атракция представи преди дни на хасковлии градската управа. В градинката пред кметството беше подреден един от петте долмена, част от тракийски култов комплекс, открит преди години в местността Керез дере край село Оряхово. Каменните блокове стояха в централната градинка на Хасково години наред полегнали и разпилени. По идея на шефа на местния исторически музей Валентин Димитров обаче, долменът е изложен във вида, в който е бил открит.
Нашият долмен е миниатюрен в сравнение със световноизвестния скален комплекс Стоунхендж. В Сакар и Странджа обаче и ние си имаме подобни тайнствени паметници, към които все повече любопитни туристи се насочват. Големите каменни блокове привличат с въпросите, за които днешната наука все още няма отговори – как са били обработени огромните скали и за какво са служили. Дали са светилища или погребални камери, или пък представляват древни обсерватории?
Интересни легенди за долмените са записани още през 1901 г. Каменният комплекс до с. Гердиме (сега село Хлябово) бил запазен единствено, защото околното население виждало да „излазя от него нощем огън на крусна“. Долмените са били място за правене на магии, за лечение на болести и всякакви други тайнства.
Именно този долмен край Хлябово е един от най-изследваните и най-посещаваните. Той е известен с името Царски долмен и се намира в местността Бялата трева или Фърфаловата сая. Той е и най-големият и запазен в България и на Балканите.
Каменната композиция е с две камери и фасада (отворът на долмена обикновено се покрива с капак). Всички части на древното светилище са много добре съхранени. В началото се е смятало, че това е погребална камера. В този долмен, както и в останалите обаче до момента не са открити тленни останки. Проучванията продължават и може би скоро ще се разкрие за какво са служили каменните „сгради“.
Село Хлябово е второто по големина селище в община Тополовград. Разположено е по северните склонове на Сакар. Намира се само на 10 км от Голямата звезда, където се кръстосват пътищата за Елхово, село Главан, Любимец, Свиленград, Харманли и на 80 км от Хасково, Стара Загора и Ямбол.
Другото мегалитно съоръжение, наречено кромлех представлява големи каменни блокове, наредени в кръг или в няколко концентрични кръга, които могат да достигнат до 100 метра в диаметър. Най-известните кромлехи в света са Стоунхендж в Англия и Карнак в Бретан. Родният кромлех пък се намира в село Долни Главанак и е открит през 1998 г. Представлява окръжност с диаметър от около 10 м. Вертикалните каменни блокове със средна ширина 1 м са поставени директно върху скална основа, без да са правени специални дупки за тях. Стабилни са поради подходящата си форма, а някои са укрепени с по-малки камъни. Девет от тях са изправени, а три са паднали на земята, близо до мястото, където са били поставени.
Археологическото проучване на кромлеха показва, че е изграден през втората фаза на ранно-желязната епоха (VIII-VI век пр. Хр.). Той определено има култово предназначение. Около каменния комплекс са откри и и находки от Средновековието. Повече изследователи определят кромлеха като дело на древните траки от I хилядолетие преди Хр. На юг от него са открити останки от детски погребения.
Каменните паметници крият своите тайни. Може би и точно затова привличат днешните пътешественици и търсачи на приключения. Магичните каменни блокове чакат да бъдат разгадани от съвременния човек, защото вероятно могат да дадат интересна информация за древните ни предци. Но дори и самото докосване до тях носи зареждаща енергия, твърдят хората посетили мегалитите.
Легендата: 4 сестри стават скални гъби
Причудливи скални образувания, наподобяващи огромни гъби, се намират източно от с. Бели пласт, на пътя между Кърджали и Хасково. „Гъбите“ са обявени за природна забележителност през 1974 г. Те имат розови пънчета и зеленикави гугли, резултат от дългогодишното въздействие на водата, слънцето и вятъра. Височината на някои от тях стига до 2,5 метра. Изваяни са в риолитови вулкански туфи, а различното оцветяване се дължи на различни примеси от минерални включения.
За каменните гъби има легенда, която разказва, че въглищарят Радуил имал 4 дъщери. Един ден те тръгнали за вода, но били подгонени от орда нашественици. Девойките изплашили коня на водача, който паднал на земята и бил разкъсан от момичетата. Четирите били застигнати от приятеля на загиналия – Омур. Той замахнал с ятагана и отсякъл главата на първата от тях, но щом докоснала земята, тя се превърнала мигом в каменна гъба. Замахнал и покосил другите две сестри, но се повторило същото. Изплашил се Омур, слязъл от коня, но преди да убие последното девойче, главата й сама се превърнала в камък. Хората и днес наричат самотната канара в близост до гъбите Каратепе (Черен хълм).
Кромлехът край Долни Главанак
Кромлехът край пловдивското село Старо Железаре, открит от пкойния д-р Китов. Той е авторът на тази снимка
Гъбите в Източните Родопи