by 
Българската демокрация бележи ново влошаване – този път според ежегодния доклад на „Фрийдъм хаус“. Тази тенденция продължава толкова дълго, че в България кризата вече е норма, твърди Татяна Ваксберг в коментара си.
Ако днес се обсъждаше дали България да бъде приета в ЕС, тя едва ли щеше да бъде допусната. Не и с показатели като тези, които обяви неправителствената организация „Фрийдъм хаус”. От тях става ясно, че в България трайно се влошава почти всичко, смятано за индекс на демокрацията – провеждането на избори, разследването на мафията, демократичността на управлението, поддържането на свободни и качествени медии, равните права на малцинствата. Ако всичко това се развива зле, как тогава да дефинираме управлението на държавата? И що за страна е тази, в която мафията се чувства свободна (за разлика от медиите), а управлението става все по-недемократично?
Все по-надолу
Според терминологията на „Фрийдъм хаус“, това се нарича „полуразвита демокрация“, която на всичко отгоре „продължава да се влошава”. Ако приемем това определение за вярно, трябва да изясним и нещо друго: ще се отрази ли този факт на членството на страната в ЕС? Защото горното описание и стандартите на ЕС са в очевидно противоречие.
„Ако трябваше днес да се боря България да влезе в ЕС, нямаше да успея да се преборя“ – тези думи бяха изречени преди две години от Меглена Кунева, която в качеството си на министър по европейските въпроси беше подготвила присъединяването на страната към ЕС. Кунева обясни и още нещо – а именно, че след приемането на България и Румъния Брюксел е въвел ново изискване към страните-кандидатки: за устойчивост на демокрацията. Но ако Кунева говори за проблеми около приема в ЕС, то днес въпросът опира до оставането в Общността.
При това проблемът е не само в лошите оценки за българската демократичност, но и в тяхната дълготрайност. От години България се смъква все по-надолу и по нищо не личи, че има политическа сила, която желае да сложи край на този процес – факт, който отбелязва всяка чуждестранна организация, наблюдаваща местните процеси.
Изразът „влошава се“ вече едва ли означава, че страната е просто в криза. Кризите са временни отклонения от нормата, на които се противодейства с определени мерки. Но България няма как да се вмести в подобна дефиниция и във „Фрийдъм хаус“ очевидно са го разбрали, щом са вметнали, че „стабилното управление“ в България е продължило около десетилетие. Така се описва изключението, а не правилото. Това е другият начин да кажеш, че на фона на системни проблеми страната все пак е преживяла и някакъв период на стабилност.
Ако се съди по доклада, ето кое е твърдението за България, което звучи като правило: „постоянно присъстващите проблеми с неефективността и всепроникващата корупция в политическата система и в съдебните власти“. Доскоро за тези проблеми се пишеше като за тревожни симптоми. После започнаха да ги описват като проблеми, които се нуждаят от спешна реакция, а накрая – като проблеми, за чието преодоляване не се полагат достатъчно усилия. Днес вече проблемите се определят като „постоянно присъстващи“. Този израз бележи ново слизане надолу, и то не само в езиково отношение.
Единственият плюс
България е единствената страна-членка на ЕС, която неуморно пропада по всички показатели. С едно изключение, което обаче е заслуга не на политици или магистрати, а на протестиращите в София. Бунтът, изригнал преди година, е изрично отбелязан от „Фрийдъм хаус”, както по-рано беше отбелязван от Държавния департамент на САЩ, Европейската комисия, „Хюман Райтс Уоч”, „Амнести интернешънъл”, „Репортери без граница”, фондация „Конрад Аденауер“, Българския Хелзинкски комитет. Единствените, които игнорират протеста и го обявяват за комичен, са българските власти. Тоест – онези, които творят българската полудемокрация.
