Умберто Еко: Правото на щастие

Понякога си мисля, че много от нашите проблеми, от които са свикнали да се оплакват в подобни на тази статии (например, криза на ценностите, склонността към поддаване на реклама, желанието за  поява на телевизионния екран, загуба на историческа и индивидуална памет), са свързани с неудачната формулировка на Декларацията за независимост  на САЩ от 4 юли 1776 г. В нея с масонска вяра в прекрасната съдба и прогрес, нейните съставители обявяват, че на всички хора се  признават правото на живот, свобода и стремеж към щастие.

Обикновено казват , че това е първото в историята  обявяване в законите на държавата право на щастие, а не за подчиняване и спазване на установеното. На пръв поглед, това е била революционна декларация. Но, смея да отбележа, тя доведе  до двусмисленост заради семиотиката.

Литературата за щастието е огромна, тя започва с Епикур, а може би дори и по-рано. Но здравият разум ми казва, че никой не знае какво е щастието. Ако се мисли за постоянно състояние на щастие , то човекът не знаещ  съмнения, болка,  кризи – или е идиот, или е изолиран от света и няма желания. Хрумва ми примера с Филемон и Бавкида, но и те вероятно някога са имали зъбобол или грип.

Пълно щастие,  наслаждаването му, може да трае известно време и се случва спорадично. Това е радост заради раждането на дете, радост, когато разбереш,  че този, който обичаш, също те обича,  радостта от някаква победа, постигане на цел, получаване на награда, дори и приятни мигове по време на пътуване, но тези моменти са преходни. След тях идва време, когато ние изпитваме страх , болка , тревога или безпокойство.

Също така, когато се говори за щастие, ние винаги мислим за нашето лично щастие, много рядко – за щастието на човечеството. Обикновено малко ни е грижа за щастието на другите в търсене на собственото. Дори и щастието в любовта често е придружено от нещастието на другите, отхвърлените, което малко ни интересува, наслаждавайки се на победата си.

Идеята за щастие се използва в рекламата и индустрията за потребление, където всяко изречение звучи като призив за щастлив живот (крем подмладява, препарат премахва всички петна, диван се продава на половин цена, около консерви с месо се събира цялото семейство,  продават се  прекрасни и евтини коли и т.н.)

Ние рядко мислим за щастието, когато гласуваме или изпращаме сина си на училище. А когато купуваме ненужни неща, ние вярваме, че задоволяваме нашето право на стремеж към щастие.

Но ние не сме безсърдечни създания, така че понякога мислим за щастието на другите. Това се случва, когато медиите ни напомнят за други проблеми, като например за черните жители на планетата, които гладуват и са болни, за народите, засегнати от цунами. В този случай ние сме в състояние дори да дарим пари или да дадем 0,5% от данъците си, за да помогнем на жертвите.

Декларацията за независимост трябва да обяви  на всички хора, че на тях им се признава законното право да се намалява дялът на нещастието в света, в това число, разбира се, собственото им нещастие. Тогава  много американци ще разберат, че те не трябва да се противопоставят на безплатната медицина. А те се противопоставят вероятно, защото тази странна идея ще  увреди тяхното персонално право на лично фискално щастие.

Умберто Еко (на снимката)

Източник: „L’Espresso“

http://30dumi.eu

(Visited 105 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути:

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>