by 
В дебата за бедните българи, пристигащи в Германия, не се казва цялата истина. Често се премълчава това, че проблемите са свързани основно с ромите. Подобно поведение не помага никому, отбелязват германски медии.
Защо германските политици се оказват неспособни да назоват нещата с истинските им имена, пита „Тагесшпигел“. Дебатът за мигрантите от Източна Европа само периферно засяга румънския лекар или българската медицинска сестра в Германия – в основни линии говорим за роми от двете страни, посочва изданието.
Не Германия обаче е най-силно засегната от тяхното нашествие – основният поток е насочен към Испания и Франция, където са основните ромски колонии, и където новите пришълци могат по-добре да се оправят с езика. И докато там правилно говорят за български и румънски роми, то в Германия те са просто „българите и румънците“, пише изданието.
От векове насам ромите са странстващ народ, подчиняващ се на свои собствени правила, закони и система за солидарност. Когато тези хора, свикнали на такъв начин на живот, дойдат в Германия, например, те се сблъскват с един непознат за тях свят с модерна администрация и държавен контрол в сферите на образованието, здравното осигуряване и социалните грижи.
Защо бягат от България?
В родните им страни – Румъния и България – администрацията не успява да използва разумно средствата, предвидени за ромите. Очевидно липсва и достатъчно политическа воля да се направи нещо повече за тях, за да не се чувстват те „хора втора категория“ и да не емигрират от бедност, четем още в „Тагесшпигел“.
„Берлинер цайтунг“ също коментира притока на бедни източноевропейци и обръща внимание на това, че повечето хора в България и особено в Румъния винаги гледат да се разграничат от своите сънародници-роми. Авторът Норберт Мапес Нидик смята обаче, че проблемът не е чисто „ромски“ и описва двоякото отношение на Запада към новопристигащите мигранти.
Германия и Великобритания свалиха трудовите си ограничения за гражданите на двете балкански страни на 1 януари 2014 година, но за определени професии бариерите паднаха още преди години. Така например агенции за човешки ресурси набират в двете страни специализиран медицински персонал за работа в Германия и Великобритания като им оказват всякаква помощ при интеграцията и намирането на работно място и жилище.
Германските болници целенасочено търсят кадри в България
В същото време онези техни колеги, които остават в родината си, трябва да преживяват с 200 евро месечно и да работят още повече от преди. Румъния междувременно е страната с най-малко лекари на глава от населението в цяла Европа. Бедната страна на практика обучава медицински кадри за далеч по-богатата Германия. Мотото гласи: „Лекарите са добре дошли, но не и техните евентуални пациенти от чужбина“.
Така правото на свободно придвижване в рамките на Европейския съюз се изражда в право на богатите страни-членки да си подбират най-добрите сред имигрантите, коментира „Берлинер цайтунг“. Съществуващата уж „миграция по бедност“ обаче се компенсира с действително наличния внос на лекари и медицински персонал от Изтока, пише още берлинското издание.