by 
Далай Лама XIV счита, че недостигът на любов и състрадание в човешкото общество е довело до увеличаване броя на самоубийствата по цял свят.
Например и в Япония, независимо от доброто й икономическо развитие, в последно време се извършват много самоубийства. Такива събития се случват, когато властват завистта, конкуренцията, а недостигат любовта и състраданието”, цитира го РИА Новости. Далай Лама пристигна от Делхи на посещение в Русия.
Отговаряйки на въпрос на една от поклонничките за неин роднина, който се обесил, Далай Лама отговори, че съществува много силна връзка между майката и детето, между наставника и ученика, между членовете на едно семейство. И действията на човека непременно предизвикват последствия, в това число и за близките му.
Поради това той счита, че ако извършваш добродетелни дела и четеш мантри с цел да помогнеш на близкия човек, който е сложил край на живота си, то това ще му помогне. В следващия си живот той може да получи добро прераждане и да срещне дхармата ( думата дхарма в превод от санскритски означава удържане, поддържане, за будистите тя е синоним на самия будизъм. Фразата „да се срещне с дхарма” в интерпретацията на Далай Лама означава да получиш в бъдещите си въплъщения възможност да практикуваш будизъм).
Далай Лама призова слушателите да увеличат търпението си дори по отношение на хората, извършващи зло и никога да не се поддават на сляп гняв.
„Трябва да се различава личността, извършваща недобра постъпка и самото деяние. По отношение на човека е необходимо да се култивира търпение, а над извършените действия е необходимо да се замислим: кое ще му донесе вреда, кое – полза. При това трябва да противостоим на недобродетелните действия, които той извършва. И това ще бъде проява на смелост. Гневът обратното – той говори за отсъствие на храброст”, каза будисткият лидер, отговаряйки на въпрос за границата между ненасилието и защитата на справедливостта.
По думите на Далай Лама тибетската култура в Китай се разрушава и на това трябва да се противостои, но „ но култивирайки състрадание и любов към хората, които извършват това, защото те го правят от незнание”.
Духовният водач разказа, че негов приятел монах 18 години невинен е прекарал в затвора. Той се страхувал не от това, че може да умре, а да не изгуби състраданието си към угнетителите. „Каквито и трудности да ви поднася съдбата, можете да съхраните спокоен ума си, ако изпитвате състрадание. А покоят на ума води към щастие”, добавя будисткият наставник.
„Коренът на всички страдания и нещастия се вкопчват в идеята за истинското съществуване на всички явления, което е заблуда. Оттук произтича и вкопчването в собственото „аз”, и гневът и ненавистта.”, подчертава Далай Лама.
Той обърна особено внимание на строфите за гнева от поемата на будисткия аскет от VIII век Шантидева „Бодхичария аватар” („Пътят на бодхисатва”). В тях се съдържа призив „ да застинем неподвижно, подобно на дърво”, когато гневът се заражда в ума – нищо да не се предприема и да не се говори, да се осъзнае ставащото и чак след това да се действа. „Гневът , ненавистта разрушават нашата имунна система. Всеки, който признае гнева за свой враг и го преодолее, ще познае щастието”, отбелязва Далай Лама.
От 2009 г. насам Далай Лама XIV Тензин Гяцо, чието влизане в Руската федерация е затруднено, всяка година провежда обучения за руснаци в Индия, където той живее от 1959 г. след включването на Тибет в Китай. През декември 2013 г. да слушат знаменития духовен лидер се събраха около 500 човека предимно от будистките региони на Русия – Калмикия, Бурятия и Тува, а също и от големите градове в европейската част на страната.
Будизмът е една от основните традиционни религии в Русия. Днес в страната има повече от милион нейни последователи. Исторически преобладава учението на тибетската школа Гелугпа, начело на която е Далай Лама.
