by 
Българската корупция е рак в тялото на Европейския съюз и той ще става все по-сериозен. Опитът с България показва лъжливото твърдение, че ЕС променя и прочиства политиката на новите държави-членки. Това се казва в статия на британския вестник „Индипендънт“.
Около 7.30 часа сутринта на 20 февруари, млад човек с кестенява коса до раменете пристига пред кметството във Върна с плакат и газова бутилка. 36-годишният Пламен Горанов беше водещ активист в протестите срещу политическата корупция, които наелектризираха най-бедната страна-членка на ЕС тази година. В онази сутрин той сяда пред кметството, изкрещява искането си кметът Кирил Йорданов да подаде оставка, залива се с бензин и се запалва. 11 дни по-късно умира.
Два дни след това Йорданов направи това, което искаше Горанов. Премиерът Бойко Борисов, когото протестиращите обвиниха за ширещата се корупция, направи същото още на 20 февруари. Поради това България отива на избори в неделя, месеци преди редовния вот.
С други думи Пламен Горанов и още четирима български активисти, които се самоубиха по същия начин през февруари и март, постигнаха това, което годините на неясен и скъп мониторинг на ЕС преди присъединяването на България не успя да постигне. Те показаха по суров начин прогнилото състояние на българската политика и я принудиха да се промени.
България и Румъния преминаха през движения за отказ от комунизма след падането на Берлинската стена (1989), но реформите бяха козметични и по-голямата част от партийната номенклатура успя да се задържи на власт. Оттогава нищо съществено не се промени и днес този окопал се и прогнил елит доминира парламента и икономиката, точно както в лошото старо време. Той сплашва медиите и се смята, че има връзки с организираната престъпност.
Всичко това представлява сериозен проблем за ЕС, рак в политиката на съюза, който с времето се очаква да става още по-сериозен. Една от най-силните точки в пропагандата на ЕС е, че когато той се разширява има променящ ефект за новата държава-членка, не само, че стимулира нейната икономика, но също така прочиства нейната политика и налага съвременни ценности на нейното общество. Опитът с България доказва, че това твърдение е неубедително. Британските евроскептици обвиняват Евросъюза, че си вре носа в британските работи. Такава намеса е смислена, когато държава-членка чака на вратата и Брюксел наистина има механизъм за въздействие. Но в случая с България и Румъния той се провали да даде летящ старт за радикална реформа.
Приятелите на Горанов го оприличават с Ян Палах, чешкият герой от 1969 г., който се запали след инвазията на съветските танкове и с Мохамед Буазизи, тунизийският уличен продавач, чието самозапалване даде началото на „Арабската пролет“. По същата линия те трябва да си спомнят и за Туптен Нгодуп, изгнаник в Делхи и първият тибетец починал по този начин през 1998, последван от стотици тибетци през следващото десетилетие. Но смъртта му не даде никакъв резултат срещу китайското управление на Тибет, както и на Палах срещу съветите.
Но всяка решителна гладна стачка, както и всяко самозапалване е ярък знак за политически провал: в цивилизовани страни, нито една конфронтация не трябва да завършва по този начин, подчертава британското издание. /БГНЕС
