by 
Това, което казва Грозев за софийската „Топлофикация“ – а именно, че е организирана престъпна група, се отнася с пълна сила не само за столичани с топлофицирани жилища (вижте подробности тук).
Примерно, някой пловдивчанин може ли да види във фактурите си мерните единици от топломерите си умножени по някаква цена, от която да разбере, когато си държи в 80-90 на сто от времето в едно денонощие радиаторите изключени, това отразява ли му се в сметките? И защо при работещи от десет минути до половин час на денонощие, при това дори не всеки ден радиатори и – никога нощем, защо сметките му пак си удрят тавана?
Но най-изумителното е ( това е от личен опит) при положение, че нашият блок е един от малкото, чиито топломери и водомери се засичат всеки месец от фирма за топлинно счетоводство – защо също имаме изравнителни сметки, които никога, ама никога не показват поне шушцица по-малка консумация от вече заплатеното? За да си калкулират загубите по топлопренасянето на наш гръб?…
Това не означава ли, че засичащите, в комбина с топлофикация гледат не в уредите, а в левия ъгъл на небето, когато влизат с калните си обувки в домовете ни?
Ето затова мнозина българи се зарадваха, когато преди дни ЕК предприе наказателна процедура срещу България заради енергийните монополи. Ако не бяхме в ЕС никой никога нямаше да си мръдне пръста в тази посока.
Този „дар“ – да хвърлят българските потребители в устата на частни монополисти, го дължим на дедо цар и министъра му Милко Ковачев. Но това вероятно е чиста случайност – и други да бяха, пак щяха да направят същото с народа. Не случайно Милко Ковачев се позиционира толкова добре в живота след като отдавна не е на власт. Те нещата никога не се правят случайно.
Така абсолютно съзнателно и човеконенавистнически управляващите превърнаха хората в топлофицираните домове феодални крепостни на частните монополисти. А цените вече са такива, че се превръщат в своята абсурдност – цяла една българска заплата не достига да бъдат покрити сметките.
Уравниците искат, пропагандират непрекъснато сънародниците си да милеят повече за България, а в същото време се държат към тях като към смъртни врагове – на врага и сто кожи да му одереш – малко му е…
Автор: Елена Емануилова