by 
Учени откриха, че Земята е подложена на „бомбардировка” с високоенергийни електрони от разположен близко до Слънчевата система тайнствен обект.
За това говорят в статия, публикувана в списание Nature, група изследователи от Китай, Германия, САЩ, а също и от руския Научно-изследователски институт по физика към Московския държавен университет.
„Това е голямо откритие. За първи път ние открихме дискретен източник на космически лъчи, които се открояват от общия галактически фон”, казва един от авторите на изследването Джон Уефел (John Wefel) от университета в Луизиана, чиито думи се цитират в съобщение на НАСА.
Галактическите космически лъчи се наричат потоци от елементарни частици – протони, неутрони и електрони, а също и заредени йони, летящи със скорост. Учените предполагат, че болшинството от тях се ускоряват почти до скоростта на светлината по време на избухването на свръхнови звезди и други подобни събития. Те летят към Земята от всички страни.
Авторите на изследването изучават космическите лъчи с помощта на специални детектори, които са издигнати в стратосферата на Антарктика с помощта на аеростати. Детекторът ATIC, както очакваха учените, регистрира обичайната за космическите лъчи смес от протони и йони, но откри и необикновено явление – излишък от електрони с висока енергия.
Уефел сравнява тази ситуация с път, на който сред обикновените автомобили изведнъж се появяват десетки разкошни „Ламборджини”. „Вие не очаквате да видите толкова много спортни коли на шосето – или в случая – толкова много високоенергийни електрони в космическите лъчи”, коментира ученият.
В продължение на пет седмици през 2000 и 2003 г. детекторът е регистрирал 70 електрони с енергия от 300 до 800 гигаелектронволта.
„Източникът на тези екзотични електрони би трябвало да се намира сравнително близко до Слънчевата система – не по-далече от килопарсек”, казва съавторът на изследването Джим Адамс (Jim Adams) от центъра „Маршал” при НАСА.
Той пояснява, че електроните, летящи през космоса, бързо изгубват енергията си при съприкосновението си с фотоните и от въздействието на галактическото магнитно поле.
Някои от авторите на изследването предполагат, че източник на тези електрони се намира на няколко стотин парсека от Земята. Един парсек е равен на около 3 светлинни години, диаметърът на нашата галактика е 30 хиляди парсека.
„За нещастие ние не можем да посочим положението на източника на тези електрони в небето”, казва Уефел. Макар детекторът ATIC да може да проследява направлението, от което е прелетяла частицата, самият той се намира в гондолата на аеростат, която се върти по волята на вятъра.
Едно от възможните обяснения за произхода на загадъчните електрони може да бъде близко разположен пулсар или черна дупка – те са способни да ускорят електроните до такива енергии. Друг възможен източник може да бъде тъмната материя, казват учените.
