28/03/2024

Лицемерие без граници

Европа преди време даде всичко от себе си, за да направи кокошките в рамките на съюза най-щастливите пернати, преди да им теглят ножа.

Сега дойде ред на прасетата – фермерите трябва да ги забавляват, за да не страдат и да изпадат в униние хайванчетата.

Да се готвят говедата, козите, магаретата, катърите…

И някъде след стотина години може би (без въобще това да е сигурно) може и да доживеем да се сетят, че в рамките на Европейския съюз живеят около 500 милиона двукраки животни. И ще измислят жестоки санкции за онези държави – съюзни членове, които не осигуряват определен минимум жилищна площ на глава от населението, определен минимум храна и разбира се – играчки и забавления, за да не изпадат хората в ненужни депресии. Така де – и хората са животни – по-малко права би означавало дискриминация.

Лъха, та чак вони на лицемерие. Същите тези, които се грижат за душевното просветление на прасетата, плюскат свински пържоли на корем (за разлика от много други европейци), та чак ушите им пукат. Страданието, причинено от ножа, го смятат като черешката на тортата в забавлението на свинете.

Не бива обаче да сме наивни – тази директива съвсем не е плод на вдъхновението на някой от комисарите, за да покаже, че не си клати краката срещу добра заплата в Брюксел.

При аналогичната директива за щастливите кокошки преди няколко години сума ти фермери фалираха, а цените на яйцата отхвръкнаха със 75 на сто нагоре.

Когато стане дума за някак си изсмукан от пръстите и далеч от реалността закон, винаги зад него стои лобизъм, тоест винаги има кой да се омаже блажено от резултатите в зелено.

Мирише, та се не трае вече…

Автор: Елена Емануилова

2 thoughts on “Лицемерие без граници

  1. Целта е постоянна реинвестиция на капитала, за да се върти порочния кръг на еврейската, шибана, антихуманна, презряна, финансова система.

  2. Има и друго. Чрез реинвестицията на капитала, постоянно отпадат малките производители, понеже не могат да смогнат. Тези които искат да оцелеят на пазара се окрупняват взаимно, тези които не успеят – фалират. Накрая остават 1-2 големи производителя. Резултата е, че контрола по веригата е по-лесен. След щасливите прасета, идват следващите условия които трябва да се покрият, идват нови по-дългосрочни заеми от баниките, за да се изпълнят условията и т.н.
    Малките и средните производители отпадат, остават най-големите и т.н.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *