by 
Двама български хеликоптерни пилоти – Николай Белев и Георги Димитров, имат редкия шанс да се срещнат във въздуха с голяма летяща чиния. Сиво бяла на цвят с диаметър 50 метра, с формата на пумпал, с прозорци по ръба на този пумпал и сенки, които са преминавали покрай тези прозорци. Успели са да се приближат до НЛО-то на около 500 метра. В част I ви разазахме как е преживял и какво си спомня Николай Белев.
II част
Разказът за паметната среща с НЛО на Георги Димитров (на снимката):
-Абстрахирам се от разказа на Николай Белев. Ще говоря само за това, което съм видял и което аз съм почувствал.
Още от земята ние забелязахме, че в тази зона – над Куклен-Гълъбово, се виждаше някакво светещо тяло – тогава летяхме няколко вечери последователно. Направи ни впечатление, защото това светещо тяло друга вечер не е било там. Затова помолихме ръководителя на полетите да ни изпрати в тази зона, за да видим какво е това нещо. След като набрахме необходимата височина за зоната и за изпълнение на упражнението се доближихме и до тялото. Тогава Белев ми разреши да сваля пердето и да го наблюдавам и аз какво е, що е. Аз изпълнявах самостоятелно зона, която е подготовка за полети при сложни условия нощем. А той летеше като инструктор.
Свалих пердето – бях на лявата седалка. При мен се командват фаровете, които са за излитане и кацане, рульожен фар. Той не се намесваше в управлението ми. И тръгнахме към тялото. Като се насочихме към НЛО решихме, че разговорът, който ще водим между нас в екипажа, ще бъде на канал, който може да се слуша и от земята – ръководителят на полетите да чува какво правим. Така всички коментари между нас от този момент нататък се чуваха и долу.
Като започнахме да се сближаваме с това тяло ние набрахме височина не по-малко от 100 метра над него – летящата чиния според мен беше с диаметър не по-малко от 50 метра. Отдолу под него лъчът …
-В какъв цвят?
-Луминисцентен, според мен – с леко зелен оттенък. Този лъч така осветяваше отдолу земята и поляната, че дето се вика – може да преброиш листата. От 1000 метра височина. Всичко отдолу се виждаше. А самото тяло беше с формата на чиния, която отстрани имаше обли прозорци, наредени по ръба на целия кръг на тялото. От тях също се излъчваше луминисцентно осветление, но малко по-тъмно от лъча. Направи ми впечатление, че светлината от прозорците не беше постоянна, а си личеше, че от време на време сякаш нещо или някой преминаваше пред тях.
-Като сенки на силуети? През целия кръг на чинията ли?
– Не, само през определени отвори. Минава някакво тяло.
-А силуети на някакви същества през тези прозорци – успяхте ли да зърнете?
-Не мога да твърдя за силует. Казвам, че светлината се променяше. Сякаш вътре имаше някакво движение.
Решихме да включа фара за кацане, който осветява разстояние не по-малко от два километра – прави пред теб петно, на което се вижда земята и може да кацаш. Той обикновено е насочен надолу. В момента, в който започнах да го извеждам в хоризонтално положение и да започна да осветявам НЛО-то, може би на 10-15 градуса от мига, когато щях да го осветя, точно тогава фарът изгасна. Понеже бях чувал и други неща за НЛО просто през тялото ми мина една тръпка. Почваш да се замисляш. В смисъл, че то ми е изгорило фара.
-Чувала съм, че тези фарове нерядко изгарят при обикновени обстоятелства?
-Не е вярно. За целия период, през който съм летял, нямам случай фарът ми да е изгарял. Тези фарове много трудно горят. На Ми-4 имам не по-малко от 2500 часа, през които нямам случай фарът ми да е изгорял.
Започнах да чувствам, че се притеснявам, усещах вътрешно напрежение. И си казах: дотук беше нашето приближаване към това тяло. То си остана да си виси на едно място, а ние започнахме десен завой, за да се отдалечим от него. В момента, в който започнахме завоя в същия миг това тяло започна да се вдига леко нагоре. Тогава изправих нашата машина от завоя, за да го наблюдавам какво ще прави. Издигна се нагоре и пое в посока на Запад –Юг.
– За ориентир – към кое селище?
-Към хижа „Здравец” и нататък към селата Храбрино, Първенец. Питахме ги долу – наблюдавате ли ни нас? Отговориха ни: наблюдаваме ви вас, друго нищо не виждаме.
НЛО-то стоеше там. За какво, защо? Сега вече с течение на годините – чуваме много за такива летящи тела с формата на чинии. Говори се, че са измислени от руснаците и американците много отдавна и се използват много отдавна.
-Тоест това е може би земна направа?
-Не можем със сигурност да твърдим, че това е нещо извънземно, след като не сме го видели пряко и пипнали.
Оттогава са минали много години. Ако беше някаква нова технология на някоя от големите държави досега щеше да се разчуе, защото светът е много комерсиален – нямаше да пропуснат да печелят милиарди от продажби.
––––
Георги Радков Димитров е роден през 1949 г. Летял е във вертолетния полк в авиобаза Крумово край Пловдив до 1987 г. включително, след което напуска военната авиация. Има общ нальот от 3800 часа – изключително много на фона на намалените полети, които се извършват сега, натрупан от 15 години във въздуха като офицер и четири години като курсант. Офицер е от резерва.
Николай Георгиев Белев лети в същата авиобаза, пенсионира се през 1986 г. като майор с нальот около 3600 часа. Минава през всички длъжности – от редови пилот до ръководител полети. Подполковник от резерва.
––––
Интервюто взе Елена Емануилова
ОЧАКВАЙТЕ III ЧАСТ НА ИНТЕРВЮТО – с още много любопитни подробности.