29/03/2024

11-те капана на съзнанието ни

Човешкият мозък е в състояние да изпълнява 10 на 16-та степен операции в секунда. Това означава, че неговата мощност и в настоящия момент превишава способностите на кой да е компютър. Но това съвсем не означава, че няма предели пред възможностите на нашите мозъци.

Един най-прост калкулатор се справя с изчисленията по-добре и по-бързо, често и паметта не е много надеждна.  Отгоре на всичко ние сме склонни да попадаме в капаните на собственото си съзнание, което от време навреме ни заставя да приемаме съмнителни решения и да си правим лъжливи изводи. В тази статия става дума за единадесет такива капана или казано по-научно –когнитивни  нарушения.

Склонност към пристрастия

Ние обичаме да се съгласяваме с хората, които се съгласяват с нас. Именно поради тази причина най-вече посещаваме форумите, където се събират хора, споделящи нашите политически възгледи, общуваме с индивиди, чиито вкусове и разсъждения са сходни на нашите.
Неприятни  са ни отделни личности, групи хора или сайтове, които ни заставят да се съмняваме в собствената си правота. Психологът Б. Скинър  нарича това явление когнитивен дисонанс.

Тази избирателност ни води до склонност към предразсъдъци – ние често подсъзнателно възприемаме само информацията, която подхранва наши вече съществуващи съждения, игнорирайки или отхвърляйки всичко, което влиза в конфликт с нас и заплашва да разруши първичния за нас образ на света. Интернет само засилва тази тенденция.

Вътрешна групова пристрастност

Пристрастията вътре в групата са явление сходни на предвзетостта на потвържденията, за които стана дума. Това е проява на нашата вродената потребност „да се чувстваме част от колектива”.
Тази потребност е свързана с хормона окситоцин, така наречената молекула на любовта. Този невромедиатор от една страна помага да създаваме тесни връзки един с друг, но предизвиква и обратно действие по отношение на онези, които са останали извън нашия кръг. Той ни прави подозрителни, внушава ни страх и дори високомерие по отношение на „чужденците”.

В края на краищата вътрешно-груповата пристрастност води до преоценка на способностите и ценностите на нашата собствена група и недооценка на онези, за които ние всъщност нямаме никаква представа.

Грешката на играча

Тази тенденция придава огромно значение на вече станали събития, увереност, че те могат по някакъв начин да повлияят на нашето бъдеще. Класическият пример е подхвърлянето на монета. Ако пет пъти ни се падне ези, вероятността следващия път да е тура расте за нашето съзнание. На практика всичко си остава както преди – вероятността е 50/50.

По подобен начин работи капанът на „положителното очакване” , свойствен за пристрастените играчи. На тях им се струва, че след няколко загуби късметът просто е ДЛЪЖЕН да се обърне с лице към тях и следващата игра ще им донесе огромен джакпот. Точно така работи и заблудата по отношение на така наречената „полоса на късмета”.

Пост шопингова  рационализация

Всеки от нас може да си припомни поне един случай, когато след покупка на нещо ненужно, неработещо или прекомерно скъпо за стандарта ни, се уговаря: „както и да е, струваше си”. Това е тя – пост шопинговата рационализация – вградена в съзнанието ни програма, благодарение на която ние можем да се почувстваме малко по-добре след като направим някаква очевидна глупост.

Това явление е известно още с названието „купувачески стокхолмски синдром” – подсъзнателен  стремеж на всяка цена да се намери оправдание за неразумната покупка – особено, ако е излязла много скъпа.

Пренебрегване на вероятностите

Малко са хората, които се страхуват, когато сядат в автомобил, но болшинството могат да си признаят, че треперят, когато се качват на борда на самолет. Полетът, извън всякакви съмнения, е неестествено за човека състояние и предизвиква асоциации за опасност.

В същото време практически всеки знае, че вероятността да загине в автомобилна катастрофа е много пъти по-голяма, отколкото в авиокатастрофа. И въпреки това нашият мозък отказва да възприеме тази връзка . Статистически шансът за смърт в автомобил е 1/84,  а на самолет  – 1/5000.

Този феномен ни заставя да се боим да не загинем от ръката на терорист и да не мислим за далеч по-реалната опасност – да паднем от стълбата или пък случайно да се отровим.

Избирателни наблюдения

Това е, когато ние внезапно започнем навсякъде да забелязваме нещо ново за нас. Струва ни се, че това „нещо”  от един определен момент започва да ни преследва, в същото време в действителност по-рано то чисто и просто се е изплъзвало от вниманието ни.

Пример: купувате си нова кола и т този момент започвате да виждате такива автомобили навсякъде. Също се случва и с бременните жени, които изведнъж започват да забелязват около себе си голямо количество други бременни жени. Това може да бъде някаква песен или рядко използван израз. Причината не е в това, че едно или друго явление е започнало по-често да се случва, а че вие сте започнали по-често да му обръщате внимание. Оттук  възниква увереността, че съвпаденията на някакви събития или явления не са случайни, макар на практика могат да са такива.

Ефектът от негативността

Човекът има тенденция да обръща по-голямо внимание на лошите новини – това съвсем не означава наличие на психологични отклонения. Учените считат, че ние подсъзнателно възприемаме лошите новини като по-важни. Освен това те предизвикват повече доверието ни – възможно е заради това доброто да ни изглежда доста подозрително или скучно.

Писателят и психолог Стивън Пинкър  например доказва в своя книга, че престъпленията, жестокостите и войните на планетата постепенно стават все по малко и малко, макар повечето от хората да са уверени, че ситуацията от година на година само се влошава – идеален пример за това какъв е ефектът от негативизма.

Ефектът от маниакалните увлечения

Ние обожаваме да се движим заедно с тълпата, макар и да не осъзнаваме това. Когато хората около нас си избират фаворит, част от нашия мозък, която отговаря за индивидуалното, се отключва. Ние влизаме в състояние на своеобразно „групово мислене”.

Например предмет, който болшинството от вашите колеги окачествяват като стойностен има голям шанс да стане обект на силно желание за вас. Или пък в спорта – ако болшинството от вашето обкръжение е привърженик на някакъв отбор , е много трудно да устоиш на общото увлечение.

Ефектът на пренасянето

Това е склонността ни да считаме, че другите хора мислят по същия начин както нас. С този ефект е свързан подобен ефект на „лъжливия консенсус” – необоснована увереност, че обкръжаващите мълчаливо са съгласни с нас.

Ефектът на пренасянето е преоценка на нашите собствени „нормалности” и типичности”.  Например, често хората, влизащи в радикални обединения, живеят с убеждението, че извън пределите на тяхната група повечето хора споделят техните убеждения, макар такива все пак да няма.

Ефектът на текущия момент

Ние трудно правим корелация с „аз днешния” и „аз вчерашния”, поради което често си позволяваме да правим това което ни харесва днес, оставяйки вината да бъде понесена от „този, който ще бъдем после”. По време на проучване, проведено през 1998 г. 74 % от купувачите, избирайки храна за седмица, предпочели полезни продукти. Но когато ги помолили да направят избор само за текущия ден то ръцете на 70 на сто от участниците се протегнали към шоколада.

Ефектът на котвата

Този ефект се нарича още „капанът на сравненията”. Той е свързан с нашата склонност да сравняваме числа, за да се ориентираме, изпускайки при това от вниманието си тяхната истинска стойност. Този фокус активно се ползва от търговците.

Класически пример са стоките на разпродажба. Ние виждаме на етикетите две цени и оценяваме разликата между тях, а не на самите цени. Ако „отстъпката” е значителна, това ни прави впечатление дори, когато на практика стоката е много по-скъпа заедно с отстъпката.

Подобна хватка се използва и в ресторантите. Те включват в менюто си блюда с раздути цени, за да може цените на другите, в сравнение с тях, да изглеждат разумни. По тази причина ние, правейки избор, най-често избираме нещо средно – не много скъпо, но и съвсем не най-евтиното.

http://io9.com/5974468/the-most-common-cognitive-biases-that-prevent-you-from-being-rational

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *